Остър апендицит в ранната детска възраст (1 – 3) години

 Кърмачетата и малките деца боледуват по-рядко, но заболяването протича по-усложнено. Това се обуславя от редица анатомични и физиологични фактори:
- По-малки размери на коремната кухина и близост на апендикса с ректума и пикочния мехур
- Подвижен цекум и предимно атипично разположение на апендикса (в малкия таз, ретроцекално, субхепатално)

Перитонитът в новорожденската възраст е усложнение на различни вродени хирургически заболявания:
Неперфоративни перитонити
- Перитонит при гноен омфалит
Перфоративни перитонити
- Интраутробно възникнали асептични перитонити
- Спонтанни перфорации на стомашно-чревния тракт
- Некротичен ентероколит

Срещат се средно 1 на 6000 новородени, малко по-често при момчета. Съвременната концепция за хирургическата анатомия на аналния канал и тазовото дъно се базира на проучванията на Alberto Pena и De Fries. Волевите мускулни групи образуват цялостен комплекс, подобно фуния.

През 1886 година датският педиатър Harold Hirschsprung описва симптомите на болестта, която назовава “вродена дилатация на колона”.През 1948 година е доказано липсата на ганглиеви клетки в плексус миентерикус. През същата година Swenson извършва и описва първата етиопатогенетично обоснована операция с резекция на дилатирания и аганглионарния сегмент.

Вродената непроходимост на дванадесетопръстника има различни форми, които представляват аномалии в развитието и се формират към 5 - 8 седмица от ембрионалното развитие. Някои са генетично обусловени (често са съчетани със синдрома на Down). Срещат се 1:6500 раждания еднакво при двата пола.

Вродената хипертрофична пилорна стеноза е най-разпространената аномалия на храносмилателния тракт. Среща се при едно на 500 живородени деца и засяга предимно момчетата в съотношение 4:1.