Лечението на рак на гърдата е комплексно и се извършва от мултидисциплинарен екип. Този интегриран подход значително намалява смъртността и подобрява преживяемостта при различните видове рак на гърдата, включително тройно негативен рак на гърдата, лобуларен карцином и инвазивен дуктален карцином G2 или G3.
В тази статия ще представим основните моменти от началното лечение на рак на гърдата. Статията е редактирана от д-р Иван Инков - гръден хирург и мамолог с академично призната диплома за Компетентност в рака на гърдата (CAS) от Университета в Улм, Германия и член на Европейския колеж по онкология.
Предоперативна оценка и стадий на заболяването
Преди започване на лечението се прави цялостна оценка на риска и стадия на заболяването, включваща:
- Оценка на локалното разпространение – дали туморът е ограничен или има данни за инвазивен карцином;
- Изследване за наличие на метастази – напр. в костите (важно при 4-ти стадий);
- Определяне на биологични маркери – напр. HER2 статус, естрогенови (ER) и прогестеронови (PR) рецептори, както и Ki-67 процент за пролиферативна активност.
При някои жени, особено тези с тройно негативен рак или семейна анамнеза, се извършва и генетично изследване за BRCA мутации. Това е важно и за вземане на решения като замразяване на яйцеклетки, особено преди химиотерапия, поради риска от повлияване на фертилитета.
Класификация и определяне на стадий – TNM
Стадият на заболяването се определя чрез TNM класификацията: размер на тумора (T), състояние на лимфните възли (N) и наличие на далечни метастази (M). При умерено диференциран инвазивен дуктален карцином G2, например, лечението и прогнозата се различават от тези при нискодиференциран G3.
Хирургично лечение: мастектомия или съхраняваща операция?
При начален стадий на рак на гърдата, операцията обикновено е първата стъпка. Изборът между органо-съхраняваща операция (квадрантектомия) и мастектомия зависи от множество фактори:
- Размер и локализация на тумора;
- Хистологични резултати (напр. карцином in situ, HER2 негативен, ER/PR позитивен, инвазивен лобуларен карцином);
- Възможност за чисти резекционни линии;
- Личното предпочитание на пациента.
- При двустранна мастектомия се отстраняват и двете гърди – често при носителки на BRCA мутация.
Мастектомия се препоръчва, когато:
- Пациентът не е подходящ за органосъхраняваща операция;
- Пациентът изрично предпочита пълното премахване на гърдата.
Кога не може да се запази гърдата?
- Възпалителен рак на гърдата - Това е агресивна форма на рак с кожни промени (зачервяване, оток). Поради висок риск от рецидив, се изисква мастектомия, често след неоадювантна (предоперативна) химиотерапия.
- Обширни кожни или лимфни увреждания - При наличие на туморна инфилтрация на кожата или лимфните възли особено в стадий cN2* или cN3*, локалният контрол е труден, а лъчетерапията може да е неефективна или невъзможна, което изисква по-радикален хирургичен подход.
* cN2 стадий при рак на гърдата означава, че има клинично (c) установени метастази в 4-9 аксиларни лимфни възли или фиксирани/сраствания на вътрешни мамарни лимфни възли, без далечни метастази.
** cN3 стадий показва още по-напреднало засягане: метастази в 10 или повече аксиларни лимфни възли, или разпространение към надключични/подключични лимфни възли, или едновременно засягане на аксиларни и вътрешни мамарни лимфни възли.
- Дифузни микрокалцификати със съмнение за злокачественост - Тези микрокалцификати могат да показват разпространен DCIS (дуктален карцином in situ). Когато обхващат няколко квадранта, хирургичният контрол с органосъхраняваща операция не е възможен.
- Генетични синдроми като ATM мутация (атаксия-телангиектазия) - ATM мутацията, подобно на BRCA, носи висок риск от вторични карциноми и радиочувствителност. Това прави лъчетерапията рискова, а мастектомията – по-безопасна алтернатива.
- Многобройни тумори в различни квадранти на гърдата (мултицентричен карцином) с някой от следните критерии:
- Проведена предоперативна химиотерапия или хормонална терапия преди операцията - променя туморната биология, което затруднява оценката на обхвата.
- Възраст ≤ 40 години - по-висок риск от рецидив.
- Тройно-негативен рак на гърдата (отрицателни рецептори за естроген, прогестерон и HER2) - агресивна биология, по-висока честота на рецидив.
- Повече от две туморни огнища, засягащи повече от два квадранта на гърдата, установено с ЯМР - невъзможно е цялостно отстраняване чрез консервативна хирургия.
- Всяка индивидуална туморна лезия ≥ 5 см - голям обем, изискващ широка резекция.
- Носителство на мутация в BRCA гена - висок риск от двустранене рак и вторичен тумор, мастектомията намалява риска.
- Мултицентрична форма на чист карцином in situ (DCIS) - Множество отделни огнища на DCIS правят локалното отстраняване неефективно, а рецидивът след органосъхраняваща операция е вероятен.
- Невъзможност за постигане на чисти резекционни линии (т.е. наличие на туморни клетки в оперативния ръб – „мастилен ръб“) - Ако туморът достига до оперативния ръб (т.нар. „мастилен ръб“), рискът от рецидив е висок. При невъзможност за допълнителна резекция, мастектомията става необходима.
- Клинично напреднал стадий с лимфни възли cN2 до cN3 - Това показва екстензивно регионално заболяване, при което квадрантектомията е недостатъчна и е необходима по-радикална операция + лъчетерапия.
- Невъзможност за провеждане на адювантна лъчетерапия на цялата гърда с добавъчна доза (boost) - Ако поради анатомични, медицински или технически причини не може да се приложи пълна лъчетерапия с boost, органосъхраняваща операция не е подходяща.
- Диагностицирана бременност-асоциирана форма на рак на гърдата, при която не може да се проведе лъчетерапия в рамките на 12 до 16 седмици - След органосъхраняваща операция лъчетерапията трябва да започне до 6 седмици. При бременни жени това често е невъзможно, затова се избира мастектомия.
- Дифузен (класически вариант) инвазивен лобуларен карцином - висок риск за рецидив при квадрантектомия, висока резистентност към химиотерапия
- Пациенти с наследствен риск (BRCA, p53 мутация) - обмисля се профилактична мастектомия.
- Колагенови заболявания (лупус, склеродермия) - кожата е чувствителна към радиация.
- Предишна лъчетерапия на същата област - не може да се приложи повторна, прави квадрантектомията неприложима.
- Метапластичен карцином на гърдата (рядък тип тройно-негативен рак) - агресивен хистологичен тип с висок риск за рецидив и едновременно с това нисък отговор на химиотерапия.
Неоадювантна терапия (предоперативна химио- или имунотерапия)
В определени случаи лечението на злокачествен тумор на гърдата започва преди операцията с т.нар. неоадювантна терапия – химиотерапия, таргетна или имунотерапия. Това е особено важно при пациенти с:
- Тумор, по-голям от 2 см и тройно негативен рак на гърдата (липса на рецептори за естроген, прогестерон и HER2);
- HER2-позитивен статус с висока пролиферативност (Ki-67 >30%);
- Наличие на лимфни метастази, особено в аксилата (cN1 или по-високо);
- Напреднал клиничен стадий III (напр. T3/T4);
- Забавяне на операция поради очакване на генетични резултати (напр. BRCA).
Ползи от неоадювантната терапия:
- Позволява по-щадяща хирургия – в много случаи вместо радикална мастектомия, се извършва лумпектомия или квадрантектомия, с последваща лъчетерапия;
- При тройно негативен рак на гърдата, добавянето на имунотерапия доказано увеличава преживяемостта и намалява риска от рецидив;
- Позволява оценка на отговора към лечението – важно за прогноза и последващи решения;
В някои случаи води до пълен патологичен отговор (pCR) – т.е. изчезване на всички ракови клетки още преди операцията.
Избор на подход – персонализирана стратегия
Всеки пациент получава индивидуален план на лечение, основан на биологията на тумора, стадия на заболяването, възрастта, съпътстващи заболявания и личните предпочитания. В съвременната онкология не се следва един модел – целта е да се съчетаят ефективност, качество на живот и намаляване на странични ефекти.
Видове неоадювантна терапия според подтипа
1. Хормонално позитивен, HER2-негативен рак:
Повечето пациенти получават химиотерапия, особено при инвазивен дуктален карцином G2 или G3;
При наличие на придружаващи заболявания, напреднала възраст или желание за щадящ подход, може да се приложи неоадювантна хормонална терапия;
При жени в менопауза, това може да е съчетано с хормонална терапия при рак на гърдата, която се продължава и след операцията.
2. Тройно негативен рак:
Основата е химиотерапия, често в комбинация с имунотерапия;
Добавянето на имунотерапия преди операцията подобрява значително преживяемостта, дори при по-агресивни форми като инвазивен дуктален карцином G3;
След лечение, ако се достигне пълен отговор, рискът от рецидив намалява значително.
3. HER2-позитивен рак:
Прилага се таргетна терапия (напр. трастузумаб), съчетана с химиотерапия;
Целта е постигане на HER2-негативен статус (0 по IHC), което би показало пълен отговор;
Следоперативно лечението продължава според хистологичното изследване на тумора и HER2 статус.
След неоадювантното лечение: какво следва?
Дори и при пълен образен отговор, се извършва операция – обикновено съхраняваща гърдата, ако условията го позволяват;
Ако туморът нараства по време на терапията (локална прогресия), но няма далечни метастази, не се сменя схемата, а се преминава незабавно към оперативна интервенция;
При пациенти с последен стадий на рак на гърдата и наличие на метастази в костите, лечението често цели контрол на болката и забавяне на прогресията, а не радикално излекуване.
Хирургичен подход при рак на гърдата
След неоадювантно лечение, хирургичният подход включва отстраняване на първичния тумор в гърдата и оценка на състоянието на регионалните лимфни възли. Правилното определяне на оперативната стратегия е критично за намаляване на рецидивите, постигане на добри козметични резултати и избягване на усложнения като оток на ръката след операция на гърдата.
1. Първичен тумор в гърдата
Изборът между органосъхраняваща операция и мастектомия се основава на:
- Ефекта от неоадювантното лечение – напр. дали има остатъчен инвазивен дуктален карцином G2 или G3;
- Съотношението между размера на остатъчния тумор и обема на гърдата;
- Предпочитанията на пациентката – някои жени избират двустранна мастектомия за намаляване на риска;
- Възможността за реконструкция;
- Хистологични характеристики – напр. злокачествен фиброаденом или карцином in situ с мултифокален растеж.
При пациенти с първоначално много големи тумори (като T4 или възпалителен рак на гърдата), дори след добър отговор на терапията често се препоръчва радикална мастектомия.
2. Регионални лимфни възли (подмишнични)
След неоадювантна терапия се извършва оперативна оценка на лимфните възли, обикновено чрез сентинелна биопсия или лимфаденектомия;
Целта е да се установи дали има остатъчна лимфна метастаза и дали е необходима по-обширна интервенция;
При липса на ангажирани възли се избягва ненужно отстраняване и свързаните с него усложнения – включително оток, болка или ограничено движение.
Адювантна (следоперативна) системна терапия
След хирургичното лечение, при пациентите, преминали през неоадювантна терапия, се обсъжда необходимостта от допълнително лечение. Решението зависи от:
- Степента на клиничен и хистологичен отговор;
- Биологичния подтип на тумора – напр. тройно негативен, HER2-позитивен, лобуларен карцином;
- Менопаузалния статус;
Наличието на риск от рецидив или метастатичен потенциал.
1. Хормонално-позитивен, HER2-негативен рак
Продължава се с хормонална терапия при рак на гърдата, която се адаптира според менопаузата: тамоксифен при пре-менопаузални жени или ароматазни инхибитори при постменопауза;
При някои пациентки се налага спиране или замяна на терапията поради странични ефекти от хормонална терапия, включително костна загуба, горещи вълни, депресия;
Може да се обсъди и спиране на хормоналната терапия след определен период при нискорискови случаи;
При по-висок риск (напр. положителни лимфни възли, висок Ki-67 процент) се добавя таргетна терапия – напр. абемациклиб;
При HER2-негативен статус с HER2 0, лечението не включва анти-HER2 медикаменти.
2. Тройно негативен рак на гърдата
При пълен патологичен отговор след химио- и имунотерапия, не се прилага допълнителна химиотерапия;
Пембролизумаб се продължава до 6 месеца след операцията;
При непълен отговор се добавя капецитабин, заедно с продължаване на имунотерапията;
Пациентите с рецидив при тройно негативен рак често имат по-ограничени опции, затова доброто планиране в неоадювантната фаза е от ключово значение.
3. HER2-позитивен рак
При пълен отговор се продължава трастузумаб (± пертузумаб) до общо 12 месеца;
При остатъчен тумор след операция, се преминава към T-DM1 (адо-трастузумаб емтанзин);
Туморен маркер HER2 не се използва рутинно в проследяването, но HER2-статусът остава ключов за избора на таргетна терапия.
4. Други терапии
При BRCA-положителни жени може да се добави олапариб – PARP инхибитор, който намалява риска от рецидиви и метастази;
При постменопаузални жени с риск от костни метастази или намалена костна плътност, се прилагат остеокластни инхибитори като золедронова киселина или денозумаб – както за терапия, така и за профилактика при хормонална терапия при менопауза.
Ако имате диагноза рак на гърдата и се нуждаете от второ мнение или персонализиран подход към лечението, можете да запишете консултация с д-р Иван Инков тук.
Персонализиран подход след операция
Следоперативното лечение не е еднотипно – то се определя според реалния отговор към терапията, наличието на остатъчен тумор, риска от метастази в костите или други органи и възрастта на пациента. Правилната комбинация от химиотерапия, имунотерапия, хормонална и таргетна терапия води до подобрена преживяемост, дори при сложни случаи като инвазивен дуктален карцином G3, HER2-позитивен рак или тройно негативни форми.
Пациенти, започващи с операция (без предоперативна терапия)
При някои пациентки с рак на гърдата, лечението започва директно с хирургична интервенция, без предхождаща неоадювантна химио- или хормонална терапия. Това е подход, подходящ при по-ограничено заболяване и благоприятна хистология, като например инвазивен дуктален карцином G2 без инвазия или с малък туморен обем.
Поведение при първичен тумор (в гърдата)
В зависимост от характеристиките на тумора, пациентките могат да бъдат лекувани с:
Органосъхраняваща операция – запазване на гърдата (напр. квадрантектомия) с последваща лъчетерапия;
Мастектомия – пълно премахване на гърдата, особено при обширни тумори или невъзможност за постигане на „чисти резекционни линии“.
Изборът зависи от:
- Размер и разположение на тумора;
- Възможността за реконструкция след мастектомия;
- Предпочитанията на пациентката, като някои избират двустранна мастектомия поради висок генетичен риск (напр. BRCA мутация);
- Хистологичен подтип – напр. карцином in situ или злокачествен филоиден тумор, които налагат различен обем на операцията.
- При пациенти с генетична обремененост се обмисля и контралатерална мастектомия с цел профилактика на бъдещ злокачествен тумор без разсейки.
Оценка и лечение на лимфните възли (аксила)
Оценката на лимфните възли в подмишничната област е решаваща за определяне на стадия и последващото поведение.
- При клинично засегнати възли (опипва се лимфен възел) се извършва пълна аксиларна дисекция, ако биопсията и хистологията потвърдят метастази;
- При клинично незасегната аксила, се прави биопсия на сентинелен лимфен възел (SLNB). Това намалява риска от оток на ръката след операция на гърдата;
- При жени ≥50 г. с малки (<2см), хормонално позитивни и HER2-негативни тумори, и лимфни възли. които не се опипват или не се визуализират на ехография, могат да не се подлагат на сентинелна биопсия.
Ако SLNB покаже:
- 0–2 положителни възли → достатъчна е лъчетерапия, без дисекция;
- ≥3 положителни възли → необходимо е допълнително отстраняване на възли и лъчетерапия.
- Размер и локализация на тумора;
- Лимфна инвазия в хистологията;
- Степента на диференциация – напр. ниско диференциран инвазивен дуктален карцином има по-висок риск.
Следоперативна (адювантна) системна терапия
След операцията се определя план за системна терапия според:
- Хормонален и HER2 статус;
- Риск от рецидив;
- Менопаузален статус;
Възможности за таргетна терапия или нови лекарства за рак на гърдата.
Хормонално-позитивен, HER2-негативен рак:
Ендокринната (хормонална) терапия е задължителна. При някои жени може да възникне необходимост от спиране на хормоналната терапия поради странични ефекти или отказ от хормонотерапия;
При високорискови тумори (напр. по-голям размер, висок Ki-67 процент, метастази в лимфни възли), се добавя абемациклиб – CDK4/6 инхибитор;
Хормоналната терапия при менопауза се комбинира с остеокластни инхибитори, които намаляват загубата на костна плътност и риска от рецидив в костите.
Тройно-негативен рак:
При тумори ≥ 0.5 см – задължителна адювантна химиотерапия, тъй като няма полза от хормонална терапия или анти-HER2 медикаменти;
При тумори < 0.5 см – индивидуален подход, тъй като рискът от метастази е нисък, а страничните ефекти от химиотерапия може да надхвърлят ползите.
HER2-позитивен рак:
При тумори >1 см → химиотерапия + таргетна терапия (напр. трастузумаб);
При ≤1 см → индивидуализирано решение – особено важно, ако туморът е с HER2 0 статус, т.е. минимална експресия;
При хормонално-позитивен и HER2-позитивен рак се добавя хормонална терапия след завършване на химио- и таргетно лечение.
Други опции:
При BRCA-позитивни пациентки – олапариб (PARP-инхибитор) се използва след операция и химиотерапия, особено при висок риск от рецидив;
При постменопаузални жени с риск от метастази в костите се прилагат золедронова киселина или денозумаб.
Адювантна лъчетерапия (лъчелечение) след операция при рак на гърдата
Решението дали да се приложи лъчетерапия след операция зависи основно от вида на извършената операция и риска от локален рецидив. Комбинацията лъчетерапия и хормонална терапия често се използва при хормонално позитивен рак на гърдата, особено в ранни стадии.
Пациенти с органосъхраняваща операция (лумпектомия)
- Лъчелечението е стандартна част от лечението след лумпектомия или квадрантектомия и има за цел да унищожи евентуално останали туморни клетки в гърдата;
- Провежда се независимо дали е имало неоадювантна терапия;
Изключение правят жени в напреднала възраст с хормонално позитивен, HER2-негативен рак, които ще получават хормонална терапия при менопауза – при тях може да се обсъди отказ от лъчетерапия при нисък риск.
Пациенти след мастектомия (пълно премахване на гърдата)
Лъчетерапия след мастектомия се препоръчва при:
- Метастази в лимфни възли (особено >3);
- Положителни или близки резекционни линии;
- Голям туморен обем или висок Ki-67 процент;
- Инвазивен дуктален карцином G3 с неблагоприятни хистологични характеристики.
Ако още преди операцията се предполага нужда от лъчелечение, това влияе върху:
- Избора между радикална и модифицирана мастектомия;
- Дали реконструкцията ще се извърши веднага или отложено (важно при планова лъчетерапия).
Предоперативното обсъждане с екип (хирург, онколог, радиолог) е ключово за вземане на информирано решение.
Специални съображения
- Генетичен риск (BRCA1/2, PALB2, TP53, PTEN)
- Жените с наследствени мутации имат по-висок риск от втори злокачествен тумор или рецидив;
- Някои избират двустранна мастектомия с профилактична цел;
Ако се избере органосъхраняващо лечение, се препоръчва:
- Годишен скрининг с мамография и ЯМР;
- В определени случаи – олапариб (PARP-инхибитор) като част от новите лекарства за рак на гърдата, особено след химиотерапия.
Редки хистологични подтипове
- При редки и благоприятно протичащи форми като аденосквамозен карцином или фиброматозоподобен тумор, може да не се прилага системна терапия;
- Необходима е сигурна верификация чрез хистологично изследване на тумор от опитен патолог;
- При съмнение за злокачествен фиброаденом (злокачествен вариант на филоиден тумор), се прилага стандартен подход.
Съхраняване на фертилитет (плодородие)
- При жени в детеродна възраст трябва още при диагнозата да се обсъдят рисковете от стерилитет, особено при предстояща химиотерапия или лъчетерапия;
Опциите включват:
- Замразяване на яйцеклетки или ембриони;
- Насочване към специалист по репродуктивна медицина;
- Това е важно при жени с луминален тип Б тумор, които често изискват продължително хормонално лечение.
Пациентки с ограничена прогноза
При възрастни или обременени пациенти с хормонално позитивен рак, при които операция или лъчетерапия не са подходящи:
- Прилага се само ендокринна терапия (напр. тамоксифен);
- Обсъжда се и спиране на хормоналната терапия, ако качеството на живот е компрометирано;
- Това важи особено в последен стадий на рак на гърдата, когато палиативен подход е водещ.
Прогноза и риск от рецидив
- Най-много рецидиви се наблюдават в първите 5 години, особено при хормонално негативни тумори;
- При положителни ER и PR с негативен HER2, рискът от късни рецидиви остава до 10–15 години след лечение;
- Стадий IV на рак има ограничена петгодишна преживяемост (~29%), но при индивидуализирано лечение и таргетна терапия е възможен контрол над болестта за години.
Петгодишна преживяемост:
Стадий I – 100%
Стадий II – 90%
Стадий III – 71%
Стадий IV – 29%
Риск от късен рецидив при хормонално позитивен рак:
11% за 5 години (след 5-тата година);
19% за 10 години.
Общата преживяемост се подобрява благодарение на:
- Ранна диагностика чрез скрининг (вкл. ЯМР при носителки на мутации);
- По-прецизни хистологични анализи и индивидуализирани стратегии;
- По-добри хирургични техники (напр. съхраняване на гърдата с добра онкологична сигурност);
- По-ефективни терапии – включително таргетни медикаменти, имунотерапия и PARP-инхибитори.
В проучване с над 500 000 жени, смъртността от рак на гърдата за 5 години е намаляла от 14% (1993–1999) на 4.9% (2010–2015) – благодарение на този мултидисциплинарен напредък.
Проследяване след лечение на рак на гърдата
Пациентките, които са преминали успешно лечение на рак на гърдата – било то чрез мастектомия, органо-съхраняваща операция с лъчетерапия, химиотерапия или хормонална терапия, трябва да бъдат включени в дългосрочен и персонализиран план за проследяване.
Основни препоръки
- Годишна мамография се препоръчва при всички жени, лекувани с органосъхраняваща операция, независимо дали туморът е бил инвазивен дуктален карцином G2/G3 или лобуларен карцином;
- При пациентки с положителни ER и PR рецептори и HER2 негативен статус (напр. луминален тип А или луминален тип Б) – проследяването включва както образна диагностика, така и мониторинг на хормоналната терапия, ако е назначена;
- При жени с висок генетичен риск (напр. BRCA1/2, PALB2), както и при ≥20% изчислен пожизнен риск, се препоръчва ежегодна ЯМР на гърди, като допълнение към мамографията.
Този подход е особено важен при носителки на мутация, при които рискът от нов злокачествен тумор без разсейки или втори първичен тумор остава висок.
Какво не се препоръчва
- Рутинни лабораторни изследвания – включително туморни маркери като HER2, CEA, CA15-3 – не се препоръчват при пациентки без симптоми;
- Не се препоръчва рутинно проследяване с:
CT, скенер на цяло тяло, PET-CT, костна сцинтиграфия, ако няма оплаквания или клинични индикации;
Целта е да се избегне ненужно лъчево натоварване и фалшиво положителни резултати.
Нови методи в проследяването
- Циркулираща туморна ДНК (ctDNA) се изследва в научни проучвания като потенциален ранен маркер за рецидив, но към момента не е стандарт в клиничната практика;
Развиват се също методи за епигенетичен мониторинг, който може да комбинира информация от Ки-67 проценти, хистологично изследване на тумора и генетичен профил.
Цели на проследяването
- Ранно откриване на рецидив в гърдата, аксилата или на отдалечени места (напр. метастази в костите или черен дроб);
- Оценка на късните ефекти от лечение – напр. остеопения, кардиотоксичност след трастузумаб или терапия с ароматазни инхибитори;
- Подкрепа за качеството на живот – особено при пациентки, които са преживели тройно негативен рак на гърдата или мамарен карцином в IV стадий.
- Проследяването след лечение цели баланс между ефективен контрол и минимизиране на ненужни интервенции. - Индивидуалният подход, базиран на стадия на заболяването, разчитане на хистологичен резултат, тип терапия и генетични фактори, е водещ при планирането.
- Мамография – веднъж годишно;
- ЯМР – при генетичен риск или висока гъстота на гърдите;
- Клиничен преглед – на 6–12 месеца, в зависимост от рисковите фактори;
- Избягване на рутинни кръвни и образни тестове, ако няма симптоми;
- Проследяване на хормонална терапия и преценка за евентуално спиране на хормоналната терапия при нужда (напр. нежелани реакции, менопаузални симптоми, остеопороза).
Добре структурираното проследяване може не само да удължи преживяемостта, но и да предотврати ненужна тревожност и интервенции.
Въвеждането на интегрирани дигитални дневници за проследяване, мобилни приложения и мултидисциплинарна комуникация подобрява грижата в дългосрочен план.
Литература
- Siegel RL, Miller KD, Wagle NS, Jemal A. Cancer statistics, 2023. CA Cancer J Clin 2023; 73:17.
- Kesson EM, Allardice GM, George WD, et al. Effects of multidisciplinary team working on breast cancer survival: retrospective, comparative, interventional cohort study of 13 722 women. BMJ 2012; 344:e2718.
- Caswell-Jin JL, Sun LP, Munoz D, et al. Analysis of Breast Cancer Mortality in the US-1975 to 2019. JAMA 2024; 331:233.
- Verkooijen HM, Fioretta GM, Rapiti E, et al. Patients' refusal of surgery strongly impairs breast cancer survival. Ann Surg 2005; 242:276.
- National Comprehensive Cancer Network (NCCN). NCCN Clinical Practice Guidelines in Oncology. Breast cancer. https://www.nccn.org/professionals/physician_gls/pdf/breast.pdf (Accessed on March 07, 2025).
- Haagensen CD, Stout AP. CARCINOMA OF THE BREAST: II. CRITERIA OF OPERABILITY. Ann Surg 1943; 118:859.
- Lee SJ, Schover LR, Partridge AH, et al. American Society of Clinical Oncology recommendations on fertility preservation in cancer patients. J Clin Oncol 2006; 24:2917.
- Hamaker ME, Bastiaannet E, Evers D, et al. Omission of surgery in elderly patients with early stage breast cancer. Eur J Cancer 2013; 49:545.
- Taylor C, McGale P, Probert J, et al. Breast cancer mortality in 500 000 women with early invasive breast cancer diagnosed in England, 1993-2015: population based observational cohort study. BMJ 2023; 381:e074684.
- Colleoni M, Sun Z, Price KN, et al. Annual Hazard Rates of Recurrence for Breast Cancer During 24 Years of Follow-Up: Results From the International Breast Cancer Study Group Trials I to V. J Clin Oncol 2016; 34:927.
- Mangone L, Marinelli F, Bisceglia I, et al. Five-year relative survival by stage of breast and colon cancers in northern Italy. Front Oncol 2022; 12:982461.
- Brewster AM, Hortobagyi GN, Broglio KR, et al. Residual risk of breast cancer recurrence 5 years after adjuvant therapy. J Natl Cancer Inst 2008; 100:1179.
Запиши час
