Всяка година в страните от ЕС от венозни тромбоемболии умират 480 000 души - повече отколкото от рак на гърдата, рак на простатата, СПИН и транспортни злополуки, взети заедно.

Тирeоидектомията представлява отстраняване на цялата щитовидната жлеза или на част от нея. Щитовидната жлеза има формата на пеперуда и се намира в основата на шията. Тя произвежда хормони, които регулират метаболизма – тироксин и трийодтиронин.

Всяка година в ЕС вследствие на тромбоемболия умират 500 000 пациенти. В целия свят тромбоемболиите спадат към най-честите усложнения в ортопедичната хирургия. Ето защо на Конгреса на EFORT отново се подчертава необходимостта от ефективна профилактика. Една година след въвеждането си на пазара дабигатран е утвърден в клиничната практика за профилактика на тромбоемболията. Във Виена проф. Карстен Перка [Carsten Perka] съобщава: „Този директен инхибитор на тромбина съчетава оптимално ефективност и безопасност в превенцията на тромбоемболиите след операции за замяна на коленни и тазобедрени стави“.

Frozen Shoulder (синдром на „замръзналото” рамо) е болезнено ограничение на подвижността на раменната става, появяващо се спонтанно и без видима причина, чиято етиология е неизвестна до днес. Имуноцитохимичните анализи на засегнатата тъкан показват хронично-възпалителна реакция и пролиферация на фибробласти, които вероятно са обусловени и от цитокини.

Доскоро раменната става се нареждаше на второ място след колянната по честота на извършваните артроскопски процедури. Развитието на артроскопията, разбирането на патобиомеханиката на раменната патология и навлизането на пазара на все нови импланти разширяват индикациите за прилагане на миниинвазивната хирургия на ниво раменна става.

Раменната става се състои от гленохумерална става, чиито значителни размери я правят благоприятна за извършване на раменна артроскопия /РА/ и субакромиално пространство. Ако трябва да сме стриктни, артроскопията като термин се отнася само до гленохумералната става, а терминът „бурсоскопия” е по-подходящ за субакромиалното пространство.

Успехът на валгизиращата остеотомия на тибията зависи от предоперативната степен на артрозата, изходното състояние на лигаментите и постигнатия обем на корекцията. Стабилното фиксиране на остеотомията не бива да допуска поява на постоперативни дефицити от корекцията на оста и наклона на тибията. Другите фактори са артроза на пателo-феморалната става, положението на пателата и възрастта и активността на пациента.