Специализирано списание за хирургия и медицина: Хирургия Кардиохирургия Коарктация на аортата

Коарктация на аортата

Печат
Сподели

коарктация на аортата е вродено заболяване,резекция и край в край анастомоза, аортография,операция на WaldhansenКоарктацията на аортата е относително често вродено заболяване, наблюдаващо се два пъти повече при мъжете, отколкото при жените. 98 % от всички коарктации се локализират в областта на аортния истмус.В около 40 % от тези пациенти аортната клапа е бикуспидна. Стеснението на аортата е обикновено добре локализирано и е резултат както от външно стеснение, така и от наличието на вътрелуменна мембрана.

 

Коарктацията предизвиква хипертония в областите с кръвоснабдяване проксимално от стеснението /глава, горни крайници/ и предизвиква развитие на големи колатерални съдове, които комуницират с артериалните клонове под стеснението. В повечето случаи кръвния ток към долната половина на тялото не е редуциран, но пулсовото налягане е намалено
 

Клинична картина
Клиничната картина при коарктация на аортата зависи от тежестта на обструкцията, от степента на развитие на колатерали, от наличието и тежестта на допълнителни аномалии.

Могат да се разграничат два основни клинични типа:
• пациенти с изявена клинична картина от бебешка възраст;
• пациенти, при които клинична изява на заболяването е настъпила в детството.

Бебетата с изразени симптоми на коарктация могат да развият застойна сърдечна недостатъчност. Около половината от тези новородени имат допълнителни сърдечни аномалии, като отворен дуктус артериозус, междукамерен дефект и пр. Новородените с тежко изразена клинична симптоматика на коарктация изискват бърза диагноза и оперативна корекция. Честотата на летален изход в първата година от живота на такива бебета, оставени без операция е относително висока 75 %,докато ранната следоперативна смъртност в тази възраст е с около 5 % риск от смъртен изход. Повечето от възрастните деца с коарктация са асимптоматични и се развиват добре.

Оплаквания от главоболие, болки между плешките и във врата,особено при усилия или по-честото кървене от носа са насочващи към диагнозата симптоми. При изследването се установява хипертония на горните крайници, за сметка на долните, а електрокардиографското изследване може да установи точното положение на коарктацията и степента на левокамерната хипертрофия, развила се вторично. При необходимост се извършва аортография, която дава най-точни данни за локализацията и протежението на коарктацията. Оперативното лечение на коарктацията се препоръчва при почти всички пациенти, при които има градиент между проксималния и дистален отдел на аортата равен или по-голям от 30 до 50 mmHg.

Възможностите за хирургичното лечение включват:
резекция и край в край анастомоза - прилага се предимно в бебешката възраст, използвайки възможността за отпрепариране и еластичността на тъканите на новороденото.
• аортопластика с помощта на артерия субклавия /операция на Waldhansen/.
• пластика на аортата с помощта на заплатка от дакронова или политетрафлуоретиленова нетъканна протеза.
резекция на увредения участък и интерпонирането на дакронова протеза.

В последно време като пета алтернатива за лечение на коарктацията се счита и интервенционалната транскутанна балонна дилатация.

Използването на първите две техники, а именно отстраняване на стеснения сегмент и възстановяването му край в край или надлъжното отваряне на подключична артерия и поставянето й върху стеснения участък оформяйки заплатка, имат предимството, че използват собствени тъкани на пациента, имащи възможност да нарастват с нарастване на тялото.

Резултатите от хирургичното лечение на коарктацията на аортата са добри. Остатъчната хипертония си остава проблем и е необходимо да се проследява и правилно лекува. Ранната следоперативна смъртност е относително ниска между 5 и 7 %, дори и при новородени. Основното усложнение след хирургичното лечение е параплегията или папапарезата резултат от продължителната исхемия на гръбначния мозък. Коректната и бърза хирургична интервенция, рефлектираща в относително кратък период на клампаж на аортата, както и запазването на максимален брой интеркостални артерии са факторите, свеждащи до минимум това катастрофално усложнение.

Литература:

Учебник по " Хирургични болести" под редакцията на проф. Н. Яръмов Издателство: Арсо Година на издаване: 2007


403 Forbidden

Request forbidden by administrative rules.