Класическият WPW синдром съдържа бедрен блок със скъсен до липсващ PR- интервал, водещ до пароксизмална тахикардия, наличието на делта-вълни и разширен QRS-комплекс електрокардиографски, а морфологично наличието на допълнителен атриовентрикуларен път - т.нар.сноп на Kent.
WPW —синдрома е един от синдромите на преждевременно възбуждане, който представлява възбуждането на част или на цялата камера, може да се разпространи и върху другата камера от импулс, идващ преди нормално очаквания импулс от нормалната проводна система.
Клинична картина и диагноза
Симптоми
Повече от половината болни с пароксизмална тахикардия и WPW-синдром дават оплаквания от синкоп или подобни състояния. Най-честите оплаквания са сърцебиене с или без симптоми на остра сърдечна слабост. Диагнозата се поставя електрокардиографски.
Индикация за аблация е симптоматичната тахиаритмия, свързана с един или повече аксесорни атриовентрикуларни пътища. При неуспех от катетър-аблацията, може хирургично да се прекъснат допълнителните атриовентрикуларни пътища чрез ендокарден или епикарден достъп.
Техника на катетър-аблацията
Принципът на катетър-аблацията е да изолира и прекъсне аксесорната връзката между предсърдията и камерите, като се запази нормалната атриовентрикуларна проводна система. Пациентът се седира с фентанил, извършва се електрофизиологичното изследване за локализация на аксесорните пътища, поставят се катетрите на точно определените места, след което се извършва радио честотна електро аблация на определените зони. Обикновено в 80-90% от случаите процедурата е успешна.
Литература:
Учебник по " Хирургични болести" под редакцията на проф. Н. Яръмов Издателство: Арсо Година на издаване: 2007
| < Предишна | Следваща > |
|---|
