Трансплантацията на сърце или кардиалната трансплантация е хирургическа трансплантационна процедура, която се извършва на пациент в последен етап на сърдечна недостатъчност или тежка коронарна болест.
Процедурата се състои във вземане на сърце от донор и имплантирането му на пациента. Собственото сърце на пациента може да бъде или премахнато( ортотопична процедура), или в много редки случаи да се остави, за да подкрепя трансплантираното сърце( хетеротопична процедура). Постоперативната преживяемост е средно 15 години.
Първата трансплантация на човешко сърце в света е била направена от Кристиан Бърнард на 3 декември 1967 г. в ЮАР.
Първата успешна хуманна трансплантация на човешко сърце е била извършена в Съединените американски щати.
В световен мащаб всяка година се правят около 3500 трансплантации на сърце, а около 80000 души страдат от тежка сърдечна недостатъчност и се нуждаят от трансплантация. Този проблем е накарал учените да изследват възможностите за използването на нечовешко сърце още през 1993 година. Сега е възможно да се вземе сърце от друг вид (ксенографт) или да се имплантира артифициално сърце, въпреки че ползата от тези две процедури е по-малка в сравнение с много по-често използваните алографти.
Противопоказания
Някои пациенти са по-малко показани за сърдечна трансплантация, особено ако страдат от някой друг циркулаторен проблем. Следните състояния при пациенти увеличават шансовете от усложнения по време на оперативната процедура:
-бъбречни, чернодробни или белодробни заболявания
-инсулин-зависим диабет с останала органична дисфункция
-съдова болест (особено в областта на шийните артерии и артериите на краката)
-белодробна хипертония
-неотдавнашен тромбемболизъм
-възраст над 60 години
-употреба на алкохол, цигари и наркотици
Процедура
Предоперативна - типичната сърдечна трансплантация започва с намирането на подходящ донор . Реципиентът получава инструкции и предоперативна медикация. В същото време сърцето се отстранява от донора и се изследва от хирургичен екип, за да се определи дали органът е подходящ за трансплантация. Пациентът, който трябва да приеме органа, също се изследва, за да сме сигурни, че съществува добра ‘’основа’’ за новото сърце. Пациентът трябва да получи имуносупресивни медикаменти, за да се потисне неговата имунна система и да не се отхвърли новото сърце.
Оперативна – пациентът ляга на операционната маса и получава обща анестезия. В зависимост от състоянието на пациента и донора на сърце се използва ортотопична или хетеротопична процедура.
Ортотопичната процедура започва с медиална стернотомия. Перикардът се отваря,
големите кръвоносни съдове се дисецират, а пациентът се поставя на кардиопулмонален байпас. Неефективното сърце се отстранява с трансекция на големите кръвоносни съдове и част от лявото предсърдие. Пулмоналните вени не се трансецират (често циркуларна част от лявата предсърдие, която съдържа пулмоналните вени, се оставя на място). Новото сърце се рестратира, а пациентът се изключва от кардиопулмоналния байпас и гръдната кухина се затваря.
Хетеротопична процедура се изразява в това, че неефективното сърце на пациента не се отстранява преди имплантирането на донорското сърце. Новото сърце се позиционира така, че камерите и кръвоносните съдове на двете сърца да се свържат по такъв начин, че да образуват ефективно двойно сърце. С помощта на тази процедура на болното сърце на пациента се дава шанс за възстановяване, което е важно, имайки предвид, че е възможнодонорското сърце да бъде отхвърлено. Към хетеротопична процедура се прибягва в случаите, когато донорското сърце не е достатъчно силно, за да функционира самостоятелно.
Постоперативна – пациентът се транспортира до клиниката за интензивно лечение, за да се възстанови от хирургичната интервенция, а след като се събуди - в специално звено за възстановяване. Колко дълго пациентът ще остане в болница зависи от неговото общо състояние и от това колко добре работи новото сърце . На пациента се назначава имуносупресивна терапия с цел да се избегне евентуалното отхвърляне на трансплантанта.
Усложнения
Постооперативните усложнения включват инфекция, сепсис, отхвърляне на органа и отрицателни ефекти от имуноспупресивната терапия. Имуносупресивната терапия помага за намаляване на шансовете за отхвърляне на органа, но увеличава риска от инфекции и бъбречни увреждания.
Прогноза
Прогнозата за трансплантирано с ортотопична процедура сърце увеличава през последните 20 години:
1 година - 88% за мъже, 77,2% за жени
3 години - 79,3% мъже, 77,2% за неживата
5 години - 73,1% за мъже, 67,4% за жени
Литература:
European Journal of Vascular and Endovascular Surgery
| < Предишна | Следваща > |
|---|
