Позитронно-емисионна томогра­фия (ПЕТ)

Въвежда се през 1980 г. и пър­вите две индикации за приложението й са оценка на неуточнени солитарни лезии в бе­лия дроб и първично стадиране при НДКБР.  С усъвършенстване на образните техно­логии за получаване на функционални образи чрез ПЕТ с анатомичната им локализация и структурна характеристика на рентгеновата компютърна томография от 2000 г. в клинич­ната онкология все по-масово се прилагат хибридните позитронно-емисиони томографи с компютърни томографи (ПЕТ/КТ).

ПЕТ/КТ с ¹⁸F-FDG (Fluorodeoxiglucose) показва висока диагностична стойност в от­криването, стадирането и проследяването на злокачествените новообразувания на бе­лия дроб, медиастинума и гръдната стена.

През 1930 г. Warburg съобщава, че мали- гнената клетъчна трансформация е свързана с усилена глюколиза. ¹⁸F-FDG е въведен от Gallagher през 1978 г. като аналог на глю- козата и характеризира туморния глюкозен метаболизъм и биологичната агресия на ту­морната клетка. Натрупва се във високи концентрации в злокачествените в сравнение с нормалните клетки, право пропорционал­но на хексокиназната активност и експреси­ята на глюкозните транспортни протеини GLUT-1, GLUT-2. Стандартната степен на натрупване (ССН) на ¹⁸F-FDG в патологич­ните огнища се изчислява автоматично вър­ху образите на съвременните позитронни томографии и е широко разпространена в литературата като SUV (Standardized uptake value). Резултатите от много научни съоб­щения посочват, че при НДКБР степента на натрупване на ¹⁸F-FDG при ПЕТ позитивни­те лезии има прогностична стойност. При средна стойност на ¹⁸F-FDG с огнищно натрупване SUV<11 (2,6 ÷ 29,1) прогнозата е по-добра, поради по-ниската агресивност на тумора, докато тумори със SUV>19 (3 ÷ 115), дори и при първична операбилност, имат лоша прогноза. Фалшиво отрицателни могат да останат хистологичните варианти на бронхо-алвеоларния карцином с ниска степен на инвазия и карциноида поради ни­ска степен на гликолиза, както и лезии < 1 cm, поради малкия туморен обем и ниска растежна фракция. За да се преодолее въз­можността от фалшив положителен ПЕТ скен при възпалителен процес, туберкуло­за, саркоидоза, липоидна пневмония, микотични инфекции, талк-грануломатоза и други, се препоръчва повторно късно ПЕТ сканиране.

При лезия в белия дроб с 80% КТ степен на вероятност за злокачественост и негати­вен ПЕТ скен, вероятността за НД­КБР спада до 14% [7]. F-FDG ПЕТ/КТ поз­волява не само диагностично уточняване на солитарни лезии в белия дроб > 1 cm, но дава възможност за определяне на операбилността, степента на регионални­те лимфни и далечни метастази. ПЕТ/КТ се включва в диагностичния алгоритъм с висока диагностична стойност при мекотъканни и костни тумори на гръдната стена, при стадиране и проследяване на лимфоми.

Въвеждането на ПЕТ/КТ подобрява диагностиката и стадирането на мезотелиома. Локализираният фиброзен тумор на плеврата (доброкачественият мезотелиом) обикновено е с ниска степен на натрупване на ¹⁸F-FDG и SUV<2,5.

ПЕТ/КТ е по-точен образен метод при на откриване на локални рецидиви в сравнение с контрастно усирената КТ. ¹⁸F-FBG ПЕТ/КТ е от особено значение в определяне на химиочувствителността на неоплазмите на гръдната стена, белия дроб и медиастинума. ПЕТ позволява по-бърза оценка на метаболитния терапевтичен отговор в сравнение със забавената оценка на КТ чрез редукция­та на размера на малигнената лезия. С ПЕТ може да се изобрази и костно-мозъчната хиперплазия по време на химиотерапия, която е добър прогностичен белег за терапевтичен ефект.

ПЕТ/КТ позволява планиране на редуциран лъчетерапевтичен обем с включва­не на биологично и метаболитно активните неопластични лезии, с възможности за синхронизирана корекция на изместването им при дихателните движения. По този начин може да се постигне максимална онкологична радикалност с максимално щадене на околните тъкани и минимални странични ефекти (ПЕТ лъчетерапевтичният обем е по­-малък от КТ обема).

ПЕТ/КТ има водещо значение за ранно престадиране в проследяването на болни с торакални неоплазми. Остатъчната активна туморна тъкан след лечение или ранни рецидиви в хода на проследяването се изобразяват с 96% диагностична точност на ПЕТ спрямо 84% с КТ, при която отдиференцирането им от следоперативна или следлъчевата фиброза и пневмонит е огра­ничено.