Образната диагностика на заболяванията на белите дробове стои в основата на повечето от диагностичните алгоритми в ежедневната клинична практика. Разликата в рентгеновата плътност между белодробния паренхим, медиастиналните структури и костите, формиращи гръдната стена, определя високата диагностична стойност на конвенционалните рентгенови изследвания. Възможността за полипозиционно изследване и проследяването в реално време на движението на диафрагмите, гълтателните движения, перисталтиката на хранопровода или придадените пулсации на големите съдове правят скопичното наблюдение неразделна част от функционалната диагностика [1].
Контрастните изследвания на хранопровода, макар и с ограничено приложение в последните години, дават информация са евентуални стенози, дилатации и спонтанни или постоперативни нарушения на целостта на хранопровода. Контрастното изследване на хранопровода е незаменим функционален метод при предоперативна оценка на диафрагмалните хернии и кардио-езофагеалния рефлукс.
Въвеждането на компютърната томография като основен диагностичен метод на изследване на структурите в гръдния кош показа неизчерпаемите й възможности при ранното установяване, стадирането, определянето на резекционните граници, оценката на постоперативните усложнения и проследяването на пациентите. Мултидетекторните компютър-томографски изследвания са неразделна част от диагностичния процес при оценка на големите съдове и сърцето, виртуалната бронхоскопия и бързото диагностициране на политравматични пациенти.
Ултразвуковото изследване има своите ограничения при оценка на белодробния паренхим, но същевременно е бърз, евтин и лесно приложим метод при нужда от диференциране на различни по ехоструктура тъкани, като метод за насочване в реално време на биопсични и дренажни процедури, както и за оценка на сърдечните кухини, клапи и хемодинамика [2].
С развитието на бързите техники на изследване в сферата на магнитнорезонансната томография методът навлиза все по-широко както при оценката на морфологични промени, така и при необходимостта от функционална оценка на белодробния паренхим.
Възможностите на образната диагностика нарастват с усъвършенстване на техниките на изследване и с все по-широкото навлизане на екипния подход при диагностиката и лечението на пациентите. Познанието на отделните специалисти се обединява с цел цялостна оценка на състоянието на всеки отделен пациент. Тези тенденции налагат да се премине границата на тясната специалност, за да се подобри диалогът между диагностициращите и ангажираните с лечението на пациента. Информираността на едните относно възможностите на диагностичните техники и на другите — относно терапевтичните възможности и граници, е основен фактор за добра интердисциплинарна работа.
Мултидетекторна компютърна томография—възможности и методи.
През последните 15 години компютър-томографската (КТ) техника се революционизира благодарение на откриването на спиралното сканиране през 1988 г. и на мултидетекторното през 1998 г. Първото откритие позволи методът да се превърне от дву- в триизмерен, благодарение на възможността за получаване на база данни от цели обеми от човешкото тяло. Това разреши изграждането на реконструирани триизмерни образи във всички желани равнини. Въвеждането на мултидетекторната компютърна томография (МДКТ) доведе до неимоверно скъсяване на времето за получаване на образите при добра пространствена разделителна способност, което я приближава до идеалния метод, позволяващ изграждане на триизмерен образ в близко до реалното време. Възможността за сканиране на голям обем за изключително кратко време с тънък колимационен сноп определя изотропност на образа, при което се постига приблизително еднаква пространствена разделителна способност в трите равнини на скениране. Това допринася за минимали- зиране на парциалния обемен ефект, както и за хомогенизиране на образа при провеждане на триизмерните реконструкции. По този начин може да се избере идеалната проекция в зависимост от нуждите на изследването. Допълнителната реконструкция по z-оста и реконструкционният инкремент определят степента на застъпване на реконтрукционните срезове [6].
Благодарение на високата темпорална разделителна способност, МДКТ изследването може да се синхронизира с определен цикъл на сърдечната дейност, която се избира проспективно или ретроспективно. Това определя високо качество на образа при елиминиране на двигателните артефакти от сърдечната дейност и стои в основата на повечето изследвания на големите съдове и сърцето.
Изброените технически новости определят основните преимущества на метода, позволяващ вече получаването на интегрирана анатомична и функционална информация в случаите на остри и хронични респираторни заболявания.
Голямата скорост на изследване и високата разделителна способност на МДКТ се определят от възможността за получаване на множество образи за кратко време. Освен явните преимущества това определя и необходимостта от промяна в начина на интерпретация и съхраняване на образите, които за едно изследване могат да достигнат 300—1500. Допълнителната обработка на образите на конзолата има все по-голямо значение, като най-често използвани са Maximum Intensity Projection, Volume Rendering и Curved-Planar Reformation техниките. Така един метод, възприеман досега като анализиращ аксиални срезове, достига нови измерения, при които директно се интерпретират изотропни образи в различни равнини и проекции.
Maximum Intensity Projection (MIP.)
Една от най-често използваните техники при реконструкция. Тя се основава на екстраполиране на вокселите с определена висока стойност и реконструирането им в определена плоскост. Реално това е дву- измерна техника и образът се променя при промяна на плоскостта на изображение. MIP дава възможност за добро визуализиране на малките съдове, като същевременно позволява диференцирането на пристенните вкалцявания от лумена на съда.
Minimal Intensity Projection (MinIP).
Противоположна на MIP техника, която използва най-ниските плътностни стойности за реконструкция. Тя е подходяща за изобразяване на трахео-бронхиалното дърво, изпълнените с въздух кухинни органи, емфи- зематозните промени в паренхима на белия дроб.
SSD-Shaded Surface Display (SSD).
Техника, която се основава на реконструкцията на данни, получени при подбор на пикселите около предварително подбрани стойности, като резултатът е получаване на образ от повърхността на обекта. SSD не носи информация за „вътрешната" структура на обекта и се използва предимно при необходимост от триизмерно визуализиране на травматични изменения или аномалии. Рядко се използва при представянето на промени в мукозата при виртуалната бронхоскопия.
Volume Rendering (VR).
Относително нова техника, използваща при реконструкцията всички плътностни стойности на воксела и реализираща 3-измерен образ с различна плътност, цвят и яркост в зависимост от цифровата стойност. Тя предоставя изключително качество при представянето на съдовата анатомия, особено при млади пациенти без вкалцени плаки в стените на съдовете. Същевременно е незаменима при предоперативна или постоперативна оценка на съдовите структури и патологичните изменения. VR техниката е метод на избор при представяне на патологични промени, засягащи гръдната клетка. Триизмерните реконструкции позволяват добра анатомична преоперативна ориентация в случаите на травми, вродени малформации и туморни процеси на гръдната стена (фиг. 4).
Литература:
1. Кирова, Г. Образна диагностика на заболяванията на гръдния кош. София, 2005.
2. Echocardiography in Cardiac Imaging A Multimodal- ity approach. Ed by M. Thelen, R. Erbel, K. F. Kreiner et J. Barkhausen. Thieme, 2010.
3. Multi-Row: Technical concepts in Multislice CT; Medical Radiology-Diagnostic Imaging. Ed by A. L. Baert et K. Sartor. Springer, 2004.
4. Gamsu, G., E., Perez. Picture Archiving an communication systems (PACS). — J. Thor. Imaging., 2003, 18, 165-168.
5. Rowlands, J. A. The physics of computed radiography. - Phys. Med. Biol., 2002, 47, 121-166.
6. Flohr, T. B. Ohnesorge et S Schaller. Design, technique and future perspective of multislice CT canners. Medical Radiology-Diagnostic Imaging. Ed by A. L. Baert et K. Sartor. Springer, 2004.
7. Aatsuoka, S., T., Yamashiro, G., Washko et al. Quantitative CT assessment of chronic obstructive pulmonary diseases. — Radiographics, 2010, 30, 55-66.
8. Armato, S. G., Е Li, M. L. Giger et al. Lung cancer
- performance of automated lung nodule detection applied to cancers missed in a CT screening program.
- Radiology, 2002, 225, 685-692.
9. D'Addario, G. et al. NSCLC: ESMO Clinical recommendations for diagnosis, treatment and follow-up.
- Ann. Oncol. 2009, 20, 68-70.
10. Ghaye, B., A. Ghuysen, P J. Bruyere et al. Can Pulmonary angiography allow assessment of severity and prognosis in patients presenting with pulmonary embolism? What the radiologist needs to know? — Radiographics, 2006, 26, 23-39.
11. The American College of Surgeons Committee on Trauma Leadership. — In: Clark D. E., Fantus R. J., eds. National Trauma Data Bank (NTDB) Annual Report 2007. Chicago, 111: American College of Surgeons, 2007, 1-64.
12. Pan, T. C„ M. N. Gurcan, S. A. Langella et al. Informatics in Radiology: GridCAD Computer-aided Detection System. — Radiographics. 2007, 27, 889-897.
13. European Commission. European Guidelines on Quality Criteria for CT; Report EUR 16262 EN. Luxemburg, European Commission, 1999, 69-78.| < Предишна | Следваща > |
|---|
