Акнето е едно от най-често срещаните, доста смущаващо и влошаващо самочувствието кожно заболяване. Има 3 ключови фактори, участващи в етиологията и патогенезата на акнето:

1)    Фоликуларна хиперкератоза – нарушение в излющването на клетките вътре в космения фоликул, вследствие излишък от кератин (естествен протеин в кожата, който служи като лепило и усилва „слепването“ на мъртвите клетки помежду им в космения фоликул. Като резултат се образува комедон(черна точка), която запушва отвора на космения фоликул (пората)(A-B).

Какво представлява акнето?
Акнето е заболяване на мастните фоликули, което най-често започва в пубертета, но се среща и в по-късна възраст. При него се наблюдава повишена секреция на мастните жлези, натрупване и задържане на епителни клетки в изходния канал на жлезата, водещо до нейното запушване и образуване на т. нар. комедон. Под влияние на бактериите намиращи се в засегнатите зони настъпва и възпаление.

Pemphigus vulgaris (PV) е сериозно, остро или хронично, булозно, автоимунно заболяване на кожата и лигавиците, при което е нарушена връзката между кератиноцитите, вследствие на което се образуват интраепидермални мехури.

Човешките папилома вируси (HPV) са ДНК-вируси, широко разпространени сред хората. Те причиняват субклинична (скрита) инфекция или голямо разнообразие от проявени инфекции - доброкачествени лезии върху кожата и лигавиците. Също така те играят роля в онкогенезата на кожните и лигавични преканцерози (Сквамозно-клетъчен карцином (SCC) и карцином insitu (SCCIS)) и канцерози (Инвазивен сквамозно-клетъчен карцином). Открити са повече от 150 типа Човешки папилома вируси.

Булозният пемфигоид(БП) е автоимунна субепидермална булозна дерматоза, засягаща предимно лица над 60 годишна възраст.
 

Етиопатогенеза
БП е автоимунно заболяване, което се характеризира със загуба на връзките (хемидезмозомите) между епидермиса и дермата, което е резултат от наличието на циркулиращи автоантитела от клас IgG, насочени срещу антигени BPAG1 и BPAG2 в хемидезмозомите на базалните кератиноцити. В резултат възниква субепидермална була.

Дерматомиозитът (ДМ) е системно заболяване, което принадлежи към идиопатичните възпалителни миопатии – хетерогенна група от генетично детерминирани автоимунни заболявания, атакуващи кожата и/или скелетните мускули. ДМ се характеризира с ливидни (хелиотропни) възпалителни промени с или без оток на клепачите и периорбиталната област; еритема на лицето, шията; плоски еритемо-папулозни образувания по дорзалната повърхност на ставите на пръстите, лактите и коленете (симптом на Gottron).

Херпетиформеният дерматит (Dermatitis herpetiformis – DH) представлява хронична, рецидивираща, силно сърбяща автоимунна булозна дерматоза, която се характеризира със симетрично засягане на крайниците и тялото, с образуване на групирани дребни везикули, папули и уртикални плаки. Свързана е с глутен-сензитивната ентеропатия и с отлагане на IgAb в областта на дермо-епидермалната граница.