Хирургия | MySurgery.bg

В тази група от съществено клинично значение са бронхогенните кисти и белодробната секвестрация.

Бронхогенни кисти
Бронхогенните кисти са ембрионални сепарации на различни нива в развитието на бронхо-пулмоналната система. Те са локализирани в медиастинума (паратрахеално, перибронхиално, бифуркационно) или в белодробния паренхим.
Кистите в медиастинума са сферични и унилокуларни. Когато не са инфектирани, съдържат слуз и са тапицирани с кубичен и цилиндричен епител. Интрапаренхимните кисти са солитарни или множествени. Локализират се предимно в долния десен лоб и често комуникират с
голям бронх. По своето клинично протичане се делят на неусложнени и усложнени.
 

- Неусложнените бронхогенни кисти протичат безсимптомно и често се откриват случайно като кръгли сенки на рентгеново изследване.
- Усложнение на кистата настъпва при бактериална инфекция.
 

Кистата нараства и дава явления на компресия от страна на дихателните пътища и хранопровода. Усложненията биват белодробни (пневмония) и плевро-белодробни (емпием, пневмоторакс, пиопневмоноракс). Най-тежко протичат усложнените кисти в кърмаческа и ранната детска възраст.
 

Белодробна секвестрация
 

Среща се до 5 % от всички белодробни аномалии. Представлява автономен, патологично променен и нефункциониращ белодробен участък със самостоятелно кръвообращение. Хранещият съд излиза директно от торакалната или абдоминалната аорта. Делят се на екстралобарни секвестрации (разположени в ляво паракардиално) и интралобарни (предимно в базалните сегменти).
Клиничната симптоматика при тези аномалии се обуславя от картината на остри и хронично-рецидивиращи респираторни инфекции.
 

Лечението е хирургично – сегментарна или лобарна резекция.

Източник на информация: