Вертебродезата на съответния сегмент при различни патологии, като напр. истмичната спондилолистеза продължава да бъде златният стандарт.
Един от основните страхове на гръбначния хирург касае опасността от ускореното дегенериране на предимно краниално граничещия сегмент. Възможна мярка за противодействие и предпазване от последваща патология след вертебродеза на гръбначния стълб е семиригидното фиксиране.
Съседният краниален сегмент поема функцията на дезираната част от гръбначния стълб, което води до претоварване. Опасността става още по-голяма, когато още при предоперативното планиране над сегмент, на който ще се поставя вертебродеза, се забелязва патология в напреднал стадий. Именно при истмичната спондилолистеза в хода на заболяването в сегмента над спондилолистезата може да се стигне до ретролистеза с дископатия, съответни патологии и очаквани проблеми. За да се предотвратяват тези хирургични проблеми на съседството (синоними: синдром на Adjacent, Topping-off, синдром след ветробродеза), съществуват различни имплантати. Те трябва да пазят сегмента, граничещ с вертебродезата, напр. посредством връзки, ленти или различни конструкции от пружини. Всички тези методи обаче отказват, когато при вертебродезата не се направи опит да се постигне физиологична конструкция на гръбначния стълб, съответстваща на пациента (напр. съответния размер лордоза на лумбалните прешлени).
Материал и метод
В отделението по заболявания на гръбначния стълб, гръбначна хирургия и хирургия на стъпалото в болницата в Щолцалпе от 2003 г. се използва инструментариума „Scient’x Isobar TTL®“. Той се състои от полиаксиални винтове и пръчка, който от едната си страна има вграден пружинен елемент. Могат да се извършват вертебродези посредством пръчката и винтовете от дорзална посока. В сегмента отгоре или като изключение – отдолу – посредством допълнителна двойка винтове може да се постави пружина, позволяваща движение от 4° в посока флексия/екстензия и 0,8 mm при компресия/тракция.
Резултати
В болницата в Щолцалпе в периода от 2003 до 2005 г. с тази система са оперирани 42 пациенти (27 жени, 15 мъже, на възраст от 32 до 79 години). Поставена е вертебродеза на общо 68 сегмента, а допълнително други 43 са лекувани семиригидно. В 19 случаи е направена вертебродеза на един сегмент, в 16 – на 2 сегмента, 5 пъти – на 3 сегмента, 2 пъти – на 4 сегмента. При 41 пациенти фиксирането на сегмента отгоре е полуподвижно, а при един пациент – 2 сегмента под вертебродезата. При един пациент фиксирането е каудално полуподвижно при запазване на кифозата по Бехтерев, за да се запази остатъчната подвижност на лумбалните прешлени.
Гръбначният стълб е напълно скован. Контролният преглед на оперираните пациенти (39 от 42) е направен през януари 2006 г. Последващото им наблюдение трае 65 седмици (16–135 седмици). Индексът ODI (Oswestry-Disability-Index) се подобрява от средно 28 на 16, VAS от 8,4 на 4,6. Радиологичният преглед с функционални снимки показва средна подвижност на полуподвижно фиксираните сегменти от 2°. Сегментите, разположени непосредствено над семиригидно лекувания сегмент имат среден обхват на движение от 8°.
Дискусия
По принцип за гръбначния хирург, работещ с полиаксиални педикуларни винтове е относително лесно да борави с представения инструментариум. Важно е при поставяне на винтовете да се внимава за достатъчното разстояние за пружинния елемент, тъй като в противен случай в този сегмент се получават усложнения от свръхдистракция до кифозиране. Ето защо е трудно или евентуално – невъзможно да се поставя между L5 и S1, тъй като пружинният елемент е твърде голям за целта – тук това ще се използва по-рядко, но при невисоки хора или тесни разстояния между педикулите при други височини може да се стигне до голям проблем. Самата пръчка с помощта на огъващи клещи може да бъде огъната откъм дългата си част и може да се обработва и напасва според кривината на гръбнака. Засега резултатите от последващите изследвания все още са от относително кратък период, но до момента не се е наложило нито един пациент да бъде опериран повторно поради имплантата или полуподвижно фиксирания сегмент. На функционалните снимки се измерва подвижност на полуподвижно фиксирания сегмент средно от 2°.
Дали тази остатъчна подвижност и предотвратяването на компенсаторната хипермобилност ще бъдат достатъчни във времето, за да се получат и дългосрочни резултати, ще трябва тепърва да покажат именно самите те.
Обобщение
За всеки гръбначен хирург, който се занимава с вертебродези, патологията в съседните сегменти при вертебродези е значителен проблем. Правени са и се правят опити с различни продукти тези проблеми да се сведат до минимум. Инструментариумът „Scient’x Isobar TTL®“ все още не е философският камък, но към днешния момент изглежда е разумно начало, достойно да бъде последвано.
От гледната точка на авторите съобразно с досегашния им опит той е добре функциониращ според обстоятелствата инструментариум.
Автор:
Г. М . Иванич, Б. Хартер,
М. Пасл, З. Циглер
Адрес за кореспонденция:
д-р Герд M. Иванич,
Отделение по заболявания на
гръбначния стълб,
гръбначна хирургия и
хирургия на стъпалото,
Обща и ортопедична
болница в Щолцалпе
| < Предишна | Следваща > |
|---|
