Хирургия | MySurgery.bg

Историята на пластичната хирургия е интересна не само за задоволяване на  любопитството. Тя също така дава възможност да се представи и известна перспектива на прогреса на идеалите на човечеството.

Пластичната хирургия не е изобретение на предпоследния, ХХ век. Да, сега тя е разпространена много широко, достъпна за хората със средни доходи, и е съвсем обикновенна. Но малко хора знаят, че пластичната хирургия имала доста достойно място в медицината през времето преди Христа.

История на пластична хирургия - древна история

Всъщност, терминът "пластична хирургия" произлиза от гръцки "plastikos", което означава "да се топи" или "да се прави формата". Първите пластични операции  се извършвали в древен Египет и Индия, 600 години преди Христа. Вече тогава лекарите са били в състояние да извършат реконструкция на нос, уши и устни. За това изрязвали парче от кожата върху съдовото стълбче от кожата на бузите или челото.

Индийски метод за пластична хирургия е известен като ринопластика. В Египет използвали специални смоли за възстановяване на носа и ушите, поне на мумиите. Правен кодекс на Хамураби (XVIII век пр. Хр.) съдържа един параграф относно действията на хирурзите. И още отлично са запазени записи на лекари от древния Китай, направени повече от 500 години преди новата ера, и разказващи за корекция на ушите с помощта на хирургически методи и за операции на очите. А опити да се направи липосукция за премахване на надмерното тегло (и то доста успешни опити) са били направени през първи век от н.е..

Споменаването на пластичната хирургия се срещат в историята на човечеството също така през II и III век от н.е. Става дума отново за китайски медицинци, променящи външния вид на своите пациенти. А през седми век живял в Александрия лекар Паулус Айджински,който по хирургичен път намалявал твърде големите мъжки гърди.

Средновековна история на пластична хирургия

През 15-ти век в Италия живял един човек на име Гаспаре Талиякоци, който се счита за основател на съвременната пластична хирургия. Той публикува трактат за делото на целия си живот - реконструкция на нос с фрагменти от ръце. Той пише: "Ние лекуваме и възстановяваме части от тялото, дадените ни от природата. Ние го правиме не за удоволствие за окото, но за да се поддържа надеждата на травмиран човек и да се помогне на душата му." Но Талиякоцци не бел оценен от съвременниците си - действията му били считани за престъпни и самия той бил погребан в неосветена земя,  като злодей или самоубиец.

Новия живот на пластичната хирургия започва през 1774 г., когато била публикувана първата статия за операция на възстановяване на носа с помощта на парче кожа от челото. Тази операция била извършена в Индийската колония, и като анестезия е била използвана смес от бетел орех и Арак - алкохолна напитка, направена от ориз.

През 1814 годината същата операция е провел английски хирург Джоузеф Карп. След премахване на превръзка след операцията той бил много учуден, когато видял истински нос. След това са били разработени различни техники за промени във формата на носа.

Новата история на пластична хирургия

Разбира се, изобретяването на антисептици и анестезия оказа много силно положително влияние върху разцвета на пластичната хирургия. Още в края на деветнадесети век в специални и достъпни за обществеността медии са се появявали стотици статии за пластична хирургия. С още по-голяма скорост този клон на медицината почна да напредва по време и след Втората световна война, защото е било необходимо да се лекуват много контузии, често сериозно обезобразени хора, и поради това са се появявали различни специализирани хирургични центрове.

Дивия разцвет на пластичната хирургия започва през 60-те - 80-те години на миналия ХХ век. Точно тогава са разработени много нови методи на лекуване, например: корекцията на тежки вродени деформации на глава. Тогава е била усъвършенствана и подобрена и естетичната пластическа хирургия. Плодовете на този труд, човечеството бере и сега - днес всеки може да подобри външния си вид и да се отърве от проблемите с помощта на пластична операция, а лекарите, познаващи делото си, почти винаги гарантират положителен резултат.

Източник на информация: