Остеопорозата се определя като болест на народа. През последните години в науката и изследователската работа бе постигнат толкова голям прогрес, че неизбежно се наложи старата концепция да се актуализира. Представената през 2005 г. концепция за остеопорозата замени първото издание от 1999 г. Като синтез на знанията и опита на реномирани експерти тя се отнася както за клиниката, практиката, диагнозата, превенцията, така и за терапията на изтощителното, системно заболяване на костите. Не на последно място системата на здравеопазването има интерес от разумно използване на ресурсите.
Инициативата Медикаменти & разум, извикана за живот през 1994 г. от Pharmig и Дружеството на Австрийските застраховани лица, представи на обществеността преработената концепция навреме преди световния ден на остеопорозата на 20-ти октомври. Тъй като междувременно остеопорозата изисква интердисциплинарен подход и комплексно лечение, целевата група са лекари по обща медицина, гинеколози, специалисти по вътрешни болести, ортопеди, специалисти по физикална медицина и по спешна хирургия.
Превенция
Петте стълба на превантивната медицина във всяка възраст са здравословното хранене, достатъчно движение, жизнерадост, отказ от никотина и предотвратяване на нещастни случаи. Основата на превенцията на остеопорозата се поставя още в детска и юношеска възраст, подчертава д-р Й. Пробст от главното дружество. Храната, богата на калций, и движението са двата основни стълба на превенцията за растящия организъм. Благоприятно влияние оказва разпределението на храните, съдържащи калций, през целия ден. Вечерният прием на калций също има положително влияние върху костната обмяна. В сравнителен план обезмаслените продукти често съдържат по-голям дял на калций, отколкото пълномаслените продукти.
Кое е новото?
Какво по принцип се е променило след последната концепция? На този въпрос отговаря д-р Сузане Зигхарт от Виена. Новото в дефиницията на остеопорозата е понятието костна якост (bone strength JAMA 2001). Остеопорозата се дефинира като заболяване на скелета, характеризиращо се с нарушена костна плътност, което е предпоставка за повишен риск от фрактури. На първо място якостта на костите рефлектира върху двата важни параметъра – костна плътност и структура на костите. Дефиницията на СЗО като T-Score ≤ -2,5 не е променена, но оценката на риска е нова: независимо от T-Score, особено внимание трябва да се обръща на риска от фрактури и падания. Във въпросника относно риска особено внимание се отделя на стила на живот и храненето.
| Индикации за измерване на BMD |
| • жени над 65 години; • жени в менопауза над 60 години при наличие на рискови фактори; • мъже над 70 години; • възрастни лица с фрактура, характерна за остеопороза; • възрастни със заболявания, асоциирани с ниска костна плътност или бърза загуба на костна маса; • възрастни, които трябва да приемат медикаменти, ускоряващи костната загуба Забележка: При изявена остеопороза, диагностицирана еднозначно с помощта на радио- логия, не е необходимо непременно измерване на костната плътност (напр. при остеопо- ротични фрактури на гръбначния стълб) |
| Табл.: Според концепцията измерване на костната плътност е разумно при следните лица |
Диагностика
Президентът на ÖAK, д-р О. Пьета, подчертава, че за диагностичното изясняване единствено допустимо е измерването на костната плътност (BMD) с помощта на метода DXA. Количествената компютърна томография или ултразвуковите методи не дават полезни данни и по смисъла на СЗО не могат да се използват. За разлика от тях за изясняване на фрактурите е необходим класическият рентген. При измерването DXA сега се прецизира точно кои области трябва да се измерят. Така напр. „Триъгълникът на Уорд“ в областта на таза вече няма диагностично значение. За поставяне на диагноза на таза напр. се използват „цялостен“, „шийка“ и „трохантер“, но е достатъчно измерване само на едната страна. Президентът на ÖAK критикува строгите индикации за измерване на BMD, които според концепцията имат смисъл едва при жени в постменопауза след 60 годишна възраст при наличие на рискови фактори. Друг будещ учудване факт е, че по принцип жените трябва да измерват костната си плътност след 65-та година, което засега не е профилактично изследване (табл.). Д-р Зигхарт казва, че новата концепция относно остеопорозата, индуцирана от кортизони, взема предвид строго контролиране през полугодишни или годишни интервали, преди всичко в началото на терапията. Неизбежното минимално лечение тук е достатъчно калций (1500 mg) и витамин D (800 I.E.).
Кой трябва да бъде подлаган на скрининг?
Въпреки че проф. д-р К. Клаусхофер разглежда превенцията като важен стълб в управлението на остеопорозата, с новата концепция на първо място трябва да се обхване широката част от населението. Проф. Клаусхофер посочва: „Фрактурите на гръбначния стълб стават действително значими едва след 65-та година от живота.“ Счупванията на бедрената шийка също имат своя връх между 70-та и 75-та година. По мнение на остеолога между 50-та и 60-та година няма смисъл да се правят измервания на костната плътност. Дори и когато през първите 5 години след менопаузата настъпи загуба на костна маса, само една трета от жените преживяват фрактури вследствие на остеопороза, за остеопорозата са отговорни други фактори, подчертава той. За проф. Клаусхофер е особено ценно, че интервалите между измерванията са най-малко две години. По правило повторните измервания трябва да се правят със същия апарат и при същия специалист, за да се предотвратяват грешките от измерването в рамките на контрола. В тази връзка се пледира, че най-малката значима промяна „least significant change“ в измервателния уред е породена от находката. Д-р Зигхарт смята, че трябва да се обръща по-голямо внимание на обхващането на риска. „При наличие на рискови фактори BMD трябва да се измерва по-рано“. Все пак експертите посочват, че при прием на бифосфонати и добър комплайънс от страна на пациента дори може да не се прави контролно измерване.
Терапия
Експертите посочват, че списъкът относно специфичната терапия на остеопорозата не е пълен поради наскоро извършените допускания за употреба и следователно недостатъчните данни. Измежду препаратите, спиращи костната резорбция, се посочват алендронат, резидронат и ралоксифен. При точно определени индикации и тежка прогресираща остеопороза се препоръчват препарати, образуващи костно вещество, терипаратид (паратхормон). Списъкът завършва със стронциевия ранелат с неговото модерно двойно действие. Допуснат за употреба отскоро, все още няма достатъчно опит. Засега не разполагаме с достатъчно еднозначен опит. Ето защо изглежда разумно костната плътност да се проверява след три до пет години.
Автор:
д-р Кристине Доминкус-Клуд
Източник: Пресконференция на ини-
циативата Медикаменти & разум
на 17 октомври 2005 г., Виена
| < Предишна | Следваща > |
|---|
