Няма проучвания, сравняващи радикално лъчелечение (ЛЛ) само с проследяване. Осем проучвания (мета-анализ и две рандомизирани проучвания) сравняват конвенционално ЛЛ над 40 Gy (60 Gy с дневна еднократна фракция 2 Gy за 6 седмици), при които двугодишната преживяемост е от 13% до 39%.
При прилагане на неконвенционално фракционирано ЛЛ (CHART) (54 Gy при 1,5 Gy 3 пъти дневно за 12 дни) преживяемостта нараства до 30%.Няма ефект от хиперфракционирано ЛЛ без съкращаване на общо лечебно време.
В България по организационни / технически причини CHART е подходящ само за клинични проучвания. Положителни прогностични фактори са женски пол, загуба на тегло под 10%, стадий IIIA, добър пърформанс статус (PS) и по-високи дози. Разширено облъчване на неангажирани медиастинални лимфни басейни увеличава риска от радиационни пневмонити.Ефективни препоръчителни дози за рутинна практика са над 55 Gy, а максимална препоръчвана доза е 74 Gy или техен биологичен еквивалент. Няма ясни препоръки за прилагане на съчетана лъчехимиотерапия.
Съвременните лъчетерапевтични техники (модулирано по интензитет лъчелечение и екстракраниална радиохирургия предлагат добри резултати, но върху малък брой болни). При високи дози следва да се спазват стриктно препоръките на EORTC. Решаващо значение имат ограничаващи максимални дози в околни критични органи.
Максимално допустими дози за тези органи са:
(1) гръбначен мозък - 50 Gy (някои автори поставят ограничение за обем или дължина на облъчван участък);
(2) бял дроб - 20 Gy (дозата се получава от не повече от 37% от белия дроб, но се налага повишено внимание при ателектаза, пневмофиброза и друга редукция на активен белодробен паренхим;
(3) максимално допустими дози за сърце - 40 Gy (до 100% от обема), 45 Gy (до 67%) и 60 Gy (до 33%) и трябва да се прилагат внимателно; при облъчване на лява камера, сърдечни увреждания или промени в миокардна функция от лечение преценката е индивидуална и рискът е повишен;
(4) хранопровод - средна доза 34 Gy (до 33% от органа с 100% от туморната доза.
Самостоятелно радикално лъчелечение е алтернатива на хирургично лечение ори следните пациенти, неоперабилни по медицински показания:
(1) неподходящи за едновременно химиолъчелечение;
(2) с клиничен мишенен обем, позволяващ облъчване в рамки на толерантни дози за здрави тъкани и органи;
(3) добър пърформанс статус;
(4) загуба на тегло под 10%.
Възрастта не е ограничаващ фактор.
■ За прецизно стадиране и определяне на лъчелечебния обем се препоръчва позитрон-емисионна томография/ компютър-томография.
Акценти за добра практика
■ Ускорено хиперфракционирано лъчелечение се препоръчва при технологични и финансови възможности на лечебното заведение.
• Радикално самостоятелно лъчелечение в стадии I-III следва да се прилага от центрове с технически възможности за триизмерно компюгьр-томографско планиране, конформално лъчелечение, модулирано по интензитет лъчелечение и други техники, позволяващи повишаване на дозите в клиничния мишенен обем и намаляване в критични органи.
Необходима е верификация в реално време и осигуряване на контрол на качеството на лъчелечение.
■ Преди лъчелечение трябва да се извършат функционално изследване на дишане и оценка на пърформанс статус.
• Ефективни препоръчителни дози за рутинна практика са 55-74 Gy или техен биологичен еквивалент.
■ Лъчелечение с високи дози и единични фракции на тумори в съседство с първичен или вторичен бронх трябва да се избягва поради висока токсичност и симптоматична бронхиална стеноза.
Литература:
Национално ръководство:Поведение при белодробен карцином - Национален експертен борд, МОРЕ 2010
| < Предишна | Следваща > |
|---|
