Глиобластомът, агресивен тумор на мозъка, е сред най-честите тумори на мозъка и се среща предимно при пациенти над 65 години.
Този тумор при тази популация расте по-бързо, отколкото при всяка друга възрастова група и не е учудващо, че честотата на глиобластома при по – възрастни пациенти се увеличава. Тъй като преживяемостта при този вид тумор поначало е ниска и напоследък се наблюдава тенденция тя да намалява все повече, лекарите (невролози, неврохирурзи и анестезиолози) се стремят да намерят най – адекватното лечение възможно по - скоро.
Нова проучване разглежда насоките на лечение при възрастните пациенти с глиобластом, които са публикувани в Annals of Neurology, официалното списание на Американската неврологична асоциация.
Водени от Лоран Е. Абрей от мемориалния Клонинг-Гетеринг център за карциноми в Ню Йорк, изследователите използвали данни за преживяемостта и епидемиологията на този вид тумори, получени от 4,137 пациенти, които са били на възраст най-малко 65 години и са били диагностицирани с глиобластом в период между 1994 и 2002 година. Те оценили връзката на демографските характеристики (възраст, пол, раса, семейно положение и местоживеене), както и при кои състояния има възможност за извършване на операция, лъчелечение или химиотерапия за лечение на туморите .
Резултатите показват, че при 61% от пациентите е била извършена операция, а също и че чернокожите са по-малко оперирани в сравнение с представителите на бялата раса. Радиационна терапия е била извършена при 65% от пациентите, а само при 10% от тях била назначена химиотерапия. Пациентите, които са били по-възрастни от 65 години и не принадлежат към брачната общност, притежавали допълнителни медицински проблеми и били по-малко склонни да получат лъчелечение или химиотерапия 3 месеца след поставянето на диагнозата. Средната преживяемост при възрастните пациенти е приблизително 4 месеца.
Проучването показва, че възрастта е много важен фактор в прогнозите за лечение, като по-голямата възраст е свързана с по-малки шансове за извършване на операция, лъчелечение или химиотерапия.
Авторите свързват това с факта, че лекарите са загрижени за повишения риск от токсични ефекти или усложнения при лечението на по-възрастни пациенти. „Другата причина е, че възрастните пациенти могат да откажат по - инвазивните и агресивни процедури поради факта, че този вид терапии са само палиативни и удължават живота само за кратък период от време" - казва авторът на това проучване. Въпреки че причините за разликите в броя на операциите при черната и бялата раса не са точно установени, авторите предполагат, че черната раса има повече съпътстващи заболявания, които ги прави по - лоши кандидати за хирургична интервенция.
Проучването подчертава необходимостта от по-добро разбиране на това как пациентите, семейството и лекарите определят лечението на възрастните пациенти с глиобластом.
"Специфичните интервенции при възрастни пациенти с глиобластом заслужават допълнителни изследвания, особено при тези с идентифициран риск от заплаха при лечението на това заболяване (като черната раса и неженените / неомъжените хора)". Резултатите от изследването показват, че кратък триседмичен курс на лъчелечение се оказва по-ефективен, отколкото класическият шестседмичен курс, и това, че темозолимидолът, орално химиотерапевтично лекарство, се понася по – добре от по-възрастните пациенти с глиобластом. Те заключават: "Допълнителни изследвания за ролята на биологията, молекулярните фактори при отговора на лечението и по-ефективно и по-малко токсично лечение са необходими при по-възрастните пациенти с глиобластом."
Литература:
Cancer World Magazine
| < Предишна | Следваща > |
|---|
