Атрезия на хранопровода
Атрезията на хранопровода се среща в съотношение 1 : 3500 - 4200 раждания, като засяга почти еднакво и двата пола.
Класификация
Различават се четири основни типа:
Най-често се среща I тип (92 %), при който има сляпо завършващ проксимален сегмент и хипопластичен дистален сегмент, свързан с трахеята - т.н. дистална трахео-езофагеална фистула.
След него е тип IV (8 %), или безфистулна форма, при който често двата сегмента отстоят на голямо разстояние (long gap). Другите два типа са казуистика.
Етиопатогенеза
Пълното или частично прекъсване на хранопровода възниква между 3 и 6-та гестационна седмица, когато под влияние на външни фактори се нарушава процеса на реканализация на първичната храносмилателна тръба.
Клинична картина
Децата обикновено се раждат недоносени, често със съчетани аномалии (ано-ректални малформации, атрезия на тънки черва, синдактилия, сърдечни пороци, вертебрални аномалии).
Характерни са следните симптоми:
- Обилна саливация - отделяне на пенести материи от устата в първите часове след раждане
- Спонтанно връщане на непроменена кърма след опит за захранване с пристъпи на диспнея и цианоза.
В първите часове новороденото е сравнително спокойно, особено доносените деца. Впоследствие се появява дихателна недостатъчност и признаци на белодробно възпаление вследствие аспирацията. Много по- тежко е състоянието на недоносените и тези със съчетани аномалии. И в двата случая се изисква незабавно оперативно лечение след съответна предоперативна подготовка.
Диагноза
При пренаталната ехография се установява малък газов мехур на стомаха и ограничена газова колекция в областта на проксималния езофаг. Има данни за хидрамнион и повишени стойности на алфа- фетопротеините.
Постнаталната диагноза се базира на:
- Обилната пенеста саливация
- Наличие на високо препятствие при ендоназалното сондиране, при което често сондата се нагъва и излиза през устата.
- Наличие на газова колекция в проксималния сегмент на хранопровода при нативното рентгеново изследване в право положение. Въздушна колекция в стомаха и червата говори за широка дистална фистула, докато липсата на газ по стомаха и чревния тракт е характерно за безфистулна форма.
- Типично контрастиране на слепия проксимален сегмент с 1 мл йоден контрастен разтвор, въведен с катетер.
Лечение
Хирургическото лечение има за цел да възстанови проходимостта на хранопровода и ликвидира наличната трахео-езофагеална фистула. Предоперативната подготовка включва постоянна аспирация на секретите от проксималния хранопроводен сегмент, инфузионна терапия, антибиотици, подаване на кислород.
Извършва се торакотомия. Оперативното лечение е едноетапно (първична анастомоза) или многоетапно. То има два основни варианта - отложена директна анастомоза (след манипулации за удължаване на горния сегмент) или пластика с дебело черво (след лигатура на фистулата, шийна езофагостома и гастростома на първи етап).
При гладко протичане новороденото се захранва на 6-ия следоперативен ден след предварително рентгеноконтрастно изследване на целостта на анастомозата.
Едно от най-честите ранни усложнения е инсуфициенцията на анастомозата. В късния следоперативен период са наблюдава стриктура на анастомозата, реканализация на трахео-езофагеалната фистула и възникване на гастро-езофагеален рефлукс.
Източник на информация:
РЪКОВОДСТВО ПО ХИРУРГИЯ С АТЛАС ТОМ XIII.| < Предишна | Следваща > |
|---|
