Бронхогенните кисти могат да бъдат открити в медиастинума или белодробния хилус, но при 50—70% от случаите са локализирани в белия дроб. Рядко и необичайно се намират извън гръдния кош.
При нея се наблюдава слой от бронхиален епител върху фибромускуларна основа и наличие на хрущял в стената й. При наличие на вторично възпаление бронхиалният епител може да бъде заместен от плоскоклетъчна метаплазия. Бронхогенните кисти обикновено са еднокамерни, но може да бъдат и мултилокуларни или множествени. Те могат да съдържат водниста течност, слуз или по-рядко гной.
Медиастиналните бронхогенни кисти се кръвоснабдяват от дискретни системни съдове, а венозният им дренаж е чрез v. azygos и v. hemiazigos. Те рядко комуникират с бронхиалното дърво и следователно рядко се инфектират вторично. Локализирани са най-често вдясно паратрахеално, в бифуркацията, белодробния хилус или параезофагеално.
Интрапулмоналните бронхогенни кисти са с тънка стена, по-често единични, но биват и множествени. Кръвоснабдяват се от дискретни клончета на бронхиалната артерия, а венозният им дренаж е чрез белодробните вени. Тези кисти обикновено комуникират с бронхиалното дърво. Инфектирането им води до рецидивиращи пневмонии, фебрилитет, сепсис или други форми на респираторен дистрес.
Изпълнените с въздух бронхогенни кисти са добре разграничими рентгенологично. Те могат бързо да нарастнат на големина и ако перфорират могат да предизвикат тензионен пневмоторакс. Хирургичното им отстраняване е задължително.
Кистичните лезии, които комуникират с въздухоносните пътища и съдържат течност или гной, рентгенологично се позитивират с хидроаерично ниво в странична или коса проекция. Инфектираните кисти обикновено се съпътстват с мантелна пневмония, но понякога трудно се отличават от емпием на плеврата или солидна формация. Триъгълната сянка обикновено говори за емпием, а посредством КТ може да се диагностицира туморна формация. В тези случаи бронхоскопията е задължителна. Освен супурацията, като усложнения рядко могат да развият интракавитарна хеморагия или малигнизация.
В диференциално-диагностично отношение бронхогенните кисти трябва да се разграничат от кисти с чревен произход, които имат чревен епител, а когато са в белия дроб, трябва да се разграничават от белодробен абсцес. Абсцесът има множество свързвания на кухината си с малки дихателни пътища, докато бронхогенната киста няма такива. Често бронхиектазиите при малки деца могат да се сбъркат с бронхогенна киста.
Лечението е оперативно отстраняване на кистата след саниране на инфекцията, за което са показани всички новородени и деца. Кистите, разположени в белодробния паренхим, подлежат на сегмент- или лобектомия чрез торакотомия или безкръвна операция на бял дроб (VATS).
| < Предишна | Следваща > |
|---|
