Лечението на Hallux rigidus по принцип започва като консервативно. Важно е да се компенсира нарушаването на конгруентността, свързана със загубата на ротация и появата на транслация, както и със свързаната с това загуба на движение, появата на болки и вероятно започващото нарушаване на походката.

Подходящи за целта на първо място са мобилизиращите, спиращи възпалението мерки и преди всичко – преустройство на обувките, като тук на първо място трябва да се споменат различните модификации стелки. Често използваните шинички не са функционални поради латерализиращото движение и възможната поява на латерални метатарзалгии. Дори и при различни очаквания, тези проблеми на пациентите във всяка възраст водят в крайна сметка до операция, като пациентите се оценяват по възраст, необходимата сила, стабилност, издръжливост и желанието им за подвижност на ставата. Без да се дава негативна оценка на отделните методи, в нашата клиника се е утвърдил индивидуален целенасочен метод в смисъла на алгоритъм (фиг., табл.), пригоден според измененията.
   1. Като се взема предвид степенуването по Рено (1986 г.)/Джанини и сътр. (2005 г.), при нас тенденцията при степен І е да се подхожда консервативно.
   2. При степен II без наличие на медиална псевдоекзостоза се извършва ставен дебридман, което позволява възобновяване на ротационното движение в ставата. Това винаги е свързано с плантарно освобождаване в сезамоидната става. Ако в ставата не се достигне интраоперативна екстензия от 90 градуса, допълнително за увеличаване на екстензията се прави остеотомия на фалангите с дорзален клин.
   3. При степен III препоръчваме артродеза на основната става на палеца във физиологично положение.
   4. При възрастни пациенти – резекция на базата на фалангата.
В отделни случаи при строго определени индикации са допустими и други техники като скъсяваща остеотомия на метатарзалните кости (Лундийн и сътр., 2000 г.), изолираното плантарно освобождаване в степен I, спейсър или ендопротеза, като именно ендопротезата представлява красива козметика, но слаб резултат – намален обем на движение и засега все още не е добил популярност (Фурман и сътр., 2003 г.). Като обобщение може да се каже, че като се вземе предвид степента на деструкция, като правило именно при Hallux rigidus могат да се получат задоволителни резултати. Въпреки всички възможности за систематичен алгоритъм на лечение, трябва да се съблюдава и индивидуалното лечение на пациента.

Таблица

Автор: Проф. д-р A. Ванивенхаус,
университетска клиника по ортопедия,
Медицински университет, Виена

Литература:
Fuhrmann R A, Wagner A, Anders J O: First
metatarsophalangeal joint replacement: the method
of choice for end-stage hallux rigidus? Foot Ankle Clin
2003 Dec; 8(4): 711-21
Giannini S, Ceccarelli F, Faldini C, Bevoni R, Grandi
G, Vannini F: What’s new in surgical options for
hallux rigidus? J Bone Joint Surg 2004; 86(A): Suppl
2: 72-83
Lundeen R O, Rose J M: Sliding oblique osteotomy
for the treatment of hallux abducto valgus associated
with functional hallux limitus. J Foot Ankle Surg 2000;
39: 161-167
Regnauld B: The foot. Springer, Berlin, Heidelberg,
New York, Tokyo 1986: 336-338

403 Forbidden