Подвижният спейсър е въведен от Рено (1986 г.) за лечение на Hallux rigidus и модифициран от Черманяк през 1993 г. (производител: Biomet Австрия). Този спейсър представлява леко заоблена полирана метална плочка, която се поставя за срок от 3–6 месеца в процепа на артрозната става на палеца.
При поставяне на спейсъра предварително се прави точен дебридман на ставата и лека резекция на ставната повърхност на основната фаланга на първи пръст.
При плъзгане на така откритата спонгиоза по гладката метална повърхност се образува хиалинен хрущял, така че след изваждането на спейсъра се получава нова ставна цепка. За разлика от операцията по Брандес сухожилията на късите плантарни мускули не се отделят от основната фаланга, тъй като резекцията на основата е около 1mm, поради което дори при едностранната операция не се получава скъсяване.
Оперативна техника
Операцията се извършва в положение по гръб, без ползване на пневматичен турникет, медиална инцизия или по-добре – дорзомедиална, старателен дебридман с отстраняване на всички остеофити. С осцилиращ трион с много тънък лист се резецира почти субхондрално шайба от ставната повърхност на основната фаланга. Флексорните сухожилия се запазват плантарно. След това се избира спейсър, отговарящ по своя конкавитет точно на заоблянето на метатарзалната става. Този спейсър се поставя и с 2–3 конеца се пришива през перфорациите си към капсулата на ставата. Пробното движение на палеца не трябва да изтласка спейсъра от ставата. Следва шев на капсулата, адаптиране на екстензорния апарат и зашиване на кожата. Позволява се както веднага да се натоварва, така и пренасяне на тежестта през палеца. Отстраняването на спейсъра може да се направи между 3-тия и 6-тия месец след имплантирането, едва когато пациентът има усещането, че чуждото тяло се премества в дорзална посока. Отстраняването на спейсъра се осъществява амбулаторно.
Резултати
През 1993 г. сътрудниците ми, д-р Ванке и д-р Вагнер, са провели проспективно сравнително проучване на Hallux rigidus от 3 и 4 степен в продължение на 3 години след операцията по Брандес, Валенти (дорзална клинова резекция от MTK и база) и спейсъра на Рено. От всяка оперативна група са проследени по 20 души, 47 жени, 13 мъже. Средната им възраст е 50 години (40–66 години). Средно предоперативната им подвижност е екстензия 2–0–17°, а болки са съществували средно от 4 години (2–5 г).
При прегледа след интервенцията подвижността се е подобрила на 17–0–27° при Брандес, при Валенти на 16–0–14°, а при спейсъра на 18–0–23°. При Брандес болките са изчезнали до 75%, при Валенти – 60%, при спейсъра – 65%. Леки оплаквания при Брандес имат 20%, при Валенти 40% и при спейсъра – 35%. При един пациент (5%) на Брандес болките са били значителни; причината е некроза на главичката. При всички групи удовлетворението е 90% - много високо и високо, недоволен е само пациентът със силните болки при Брандес (5%). Обективният преглед на състоянието на пръстите, показва много добро до добро функциониране при половината от случаите при Брандес, при Валенти 60% и при спейсъра - 65%.
Радиологично след отстраняването при 6 до 20 от спейсърите се установява резорбция на костта по края на субхондралната област на метатарзалната глава. Това не влияе върху резултата в периода на наблюдение, при по-късните случайни прегледи до 12 години след операциите не е установен негативен ефект. При последващия преглед травмата от втората операция за отстраняване на метала не е оценена негативно при спейсъра, както и значителното скъсяване при Брандес. Значително намалената плантарна флексия при Валенти също не намалява удовлетворението на пациентите. От намаления контакт със земята на палеца субективното удовлетворение не е намалено нито при Валенти, нито при Брандес.
Възможности за терапия
Тъй като по-голямата част от оплакванията при Hallux rigidus се дължи не на артрозата, а много повече – на образуването на дорзални, респ. медиални остеофити, а отчасти се усилва и от прекъсването на тези остеофити, първата ни възможност за терапия, когато консервативното лечение с шини, инфилтрации и защитата от натиск не помагат, е дебридман на ставата. При еднозначни болки в ставата, респ. при продължаващи оплаквания след дебридман на ставата или след други операции на халукс (и по Брандес) ние избираме спейсъра, тъй като при него очакваме най-малка резекция на костта и най-добри функции. Ако тази оперативна техника откаже, може да се приложи метода на Брандес или артродезата.
Автор:
Проф. д-р Петер Бьош, ортопедич-
но отделение, болница във Виена
– Нойщат, 2700 Виена – Нойщат
| < Предишна | Следваща > |
|---|
