Миелосупресивният ефект на химиотерапията при белодробен карцином може да бъде причина за снижение на хемоглобиновата концентрация, еритроцитния брой или клетъчния обем под нормални стойности.
Диагнозата се приема след изключване на други причини, като хеморагия, хемолиза, железен дефицит, лъчетерапия, бъбречна недостатъчност, хранителен дефицит и вродени аномалии. Класифицира се по тежест според стойности на хемоглобин (НЬ): лека: НЬ < 119 и > 100 g/L; средна: НЬ < 99 и >80g/L; тежка: < 80 g/L.Анемия, свързана с лечение, се стратифицира в пет степени по Common Toxicity Criteria of Adverse Events (CTCAEv3): степен 0:Hb в нормални граници; степен 1: под нормална граница 100 g/L; степен 1: НЬ 80 до < 100 g/L; степен 3: НЬ 65 до < 80 g/L; степен 4: НЬ < 65 g/L; степен 5: смърт. Най-чести симптоми са периферни отоци, тахикардия, тахипнея, гръдна болка, задух при усилие, ортостатичен синкоп и умора.
Всеки пациент с анемия трябва да бъде изследван лабораторно ( хемоглобин, серумно желязо, общ желязо-свързващ капацитет, серумен феритин) и да бъде оценен за наличие на рискови фактори (предшестващи хемотрансфузии в последни шест месеца, предшестваща миелосупресивна терапия, предшестващо лъчелечение > 20% от скелета, миелосупресивен потенциал на лечението, коморбидност).
Системен обзор доказва, че приложение на еритропоеза-стимулиращи агенти (ЕСА) (epoetin, darbepoetin) достоверно снижава риска от повтарящи се хемотрансфузии на еритроцитен концентрат (ХТЕК) с 36%, подобрява хематопоетичния отговор при пациенти с изходен НЬ > 120 g/L и подобрява качеството на живот. За приложение на ЕСА са показани безсимптомни болни с рискови фактори и без железен дефицит (серумен феритин > 700 ng/mL), а тези със симптоми, без рискови фактори или с абсолютен железен дефицит (серумен феритин < 100 ng/mL) подлежат само на ХТЕК и/или заместителна венозна терапия с железни препарати.
Лечението с ЕСА започва при болни на химиотерапия с НЬ < 100 g/L и се води с epoetin-alpha (3 х 150 Ill/kg седмично или 40 000 IU седмично) или darbepoetin (2.25 mcg/kg седмично или 500 meg на 3 седмици). Наличие на хематопоетичен отговор се отчита при нарастване на НЬ с 10 g/L за 4 седмици (с epoetin-alpha) или с 20 g/L за 6 седмици (с darbepoetin). При липса на отговор дозата се покачва: epoetin-alpha - 60000 IU седмично или darbepoetin - 4.5 mcg/kg седмично. Нарастване на стойности на НЬ над дефиницията за хематологичен отговор или над 120 g/L изисква редукция на дозата с 25-50%. Стабилно ниво се приема, когато НЬ се задържа в стойности 10-20 g/L над изходните, и тогава приложението на ЕСА продължава до четвърта седмица след края на химиотерапията. Липса на хематопоетичен отговор след 8-9 седмици е индикация за спиране на ЕСА. При пациенти с функционален железен дефицит (серумен феритин между 100 и 700 ng/mL) две рандомизирани изпитвания доказват, че комбинация от darbepoetin (500 meg на 3 седмици) и заместителна терапия с венозен железен препарат достоверно подобрява хематопоетичния отговор и снижава броя на ХТЕК.
При анемия, индуцирана от химиотерапия, с функционален железен дефицит средство на избор е комбинация на darbepoetin с интравенозна заместителна терапия с железни препарати.
Акценти за добра практика
При всеки пациент с анемия първа и втора степен, индуцирана от химиотерапия на белодробен карцином, се провеждат лабораторни изследвания за обмяна на желязо и се обсъжда лечение с еритропоеза-стимулиращи агенти.
Литература:
Национално ръководство:Поведение при белодробен карцином - Национален експертен борд, МОРЕ 2010
| < Предишна | Следваща > |
|---|
