Видео-асистираната торакоскопия (VATS) е инвазивен метод за диагноза на неясни солитарни белодробни нодули (под 3 cm в диаметър и с периферна локализация), когато по-малко инвазивни процедури не са в състояние да ги идентифицират.
Две проучвания съобщават висока чувствителност на метода - 96% и 100%, а друго едно проучване установява ниска чувствителност - 41%. Честотата на усложнения с необходимост от конверсия към торакотомия е ниска (< 1%). Липсва смъртност от диагностична торакоскопия, а морбидността е между 3.6% и 22%.
Стадираща VATS е показана за оценка на недостъпни за цервикална медиастиноскопия медиастинални лимфни възли и специално групи 5 аортопулмонална и 6 при карциноми на ляв горен белодробен дял. Извършва се под обща анестезия и дава възможност само за едностранно изследване на медиастинум. При стадиране на медиастинални лимфни възли чрез VATS няма докладвана смъртност, а усложненията са средно 2% (0-9%). Чувствителността на методиката варира между 37% и 100%; причината за големите разлики е неясна. Дори и в проучвания, включващи само пациенти с уголемени лимфни възли, чувствителността й е между 50-100%.
Проучването на Sebastian-Quetglas et al. е единствено проспективно, рандомизирано, многоцентрово изпитване, но само 75% от пациентите са подходящи за VATS стадиране. Средната специфичност е 100%, фалшиво негативните резултати са 15%, а фалшиво положителните са 0%. Оценката на тези показатели е трудна, защото пациенти с позитивни лимфни възли не са показани за допълнителни интервенции за потвърждаване на тези резултати. Методът VATS може да се използва и за оценка на Т-стадий. В три проучвания при пациенти с образни изследвания, суспектни за Т4, ангажиране на околни органи и структури липсва при 38% (29-50%). При пациенти с негативна цитология от плеврален пунктат VATS доказва, че само при 40% от тях изливът не се дължи на малигнен процес. При много проучвания рутинното VATS-изследване доказва неподозиран излив при 4% (0-5%). При едно проучване е доказано метастатично ангажиране на плевра при 6% от болните. По-голяма част от пациентите в тези проучвания имат компютър-томографски данни за дискретно уголемени лимфни възли.
■ Видео-асистирана торакоскопска оценка на недостъпни с медиастиноскопия медиастинални лимфни възли от група 5, 6, 8 и 9 може да се обсъжда индивидуално при всеки болен, кандидат за хирургично лечение, когато се съпостави с възможностите на други методики (ендобронхиален ултразвук-трансбронхиална аспирационна биопсия, ендоезофагеален ултразвук-трансезофагеална аспирационна биопсия, разширена медиастиноскопия, предна медиастинотомия и др.).
■ Видео-асистирана торакоскопия може да се приложи за Т-стадиране при болни със съмнение за инвазия на медиастинум и гръдна стена при неинформативни данни от по-малко инвазивни методи.
■ При подходящи за лечение болни с плеврален излив видео-асистирана торакоскопска биопсия на плевра трябва да се има предвид при негативни резултати от аспирация и затворена биопсия.
■ Видео-асистирана торакоскопия трябва да се обсъжда при пациенти с периферни лезии, суспектни за белодробен карцином, когато по-малко инвазивни методи не са постигнали хистологична и/или цитологична верификация.
Акценти за добра практика
■ Видео-асистирана торакоскопия е метод на избор в случаи със суспектен белодробен карцином, когато чрез по-малко инвазивни методи не се достига до хистологична и/или циюлогична верификация, както и в случай на етиологично недиагностициран плеврален излив.
■ Видео-асистирана торакоскопия трябва да се има предвид за стадиране на недребноклетьчен белодробен карцином при оценка на лимфни възли, недостъпни за цервикална медиастиноскопия, и по-рядко за Т-стадиране при пациенти, обсъждани за операция.
Литература:
Национално ръководство:Поведение при белодробен карцином - Национален експертен борд, МОРЕ 2010
| < Предишна | Следваща > |
|---|
