Първични тумори
Те са изключително редки и представляват 19,5% от всички лезии на трахеята. Повечето трахеални тумори са злокачествени, като само 10% са доброкачествени.
Папиломи
Те са най-често срещаните доброкачествени тумори. Предимно се наблюдават при новородени и деца. Обикновено са множествени и разположени по дължината на трахеята. Ларинксът и бронхиалното дърво също могат да бъдат засегнати. Етиологията им е неизвестна, но се предполага, че е вирусна инфекция. Папиломатозните лезии от детството обикновено регресират в пубертета. Лечението им при новородени и деца е трудно. В повечето случаи се налага трахеостомия, особено когато се включва и ларинксът. Интервенционалната бронхоскопия с последващо лазерно третиране е показана, за да облекчи респираторния дистрес и да премахне по-големите лезии с малигнен потенциал.
Карциноид
Той се диагностицира сравнително често. Карциноидът е малигнен тумор с нисък малигнен потенциал, което определя и активната хирургична тактика спрямо него.
Плоскоклетъчен и аденокистичнен карцином
Това са два от най-честите злокачествени тумори на трахеята [1]. Последният е известен като „цилиндром" и обикновено прогресира бавно. Той инфилтрира субмукозата по-интензивно, отколкото повърхностния епител, и метастазира изключително в кости и белите дробове. Резекцията се съпровожда с над 70% 5-годишна преживяемост [2].
По-редки тумори на трахеята. Това са: мукоепидермалният карцином, хемангиомът, хондромът и хондросаркомът.
Характерна черта на всички трахеални неоплазми е тенденцията да развиват обструкция на въздухоносните пътища. Основните клинични изяви са кашлица, хрипове, диспнея и стридор [1, 7, 8]. Хемоптизата се явява по-късно, вследствие на туморната некроза и има ремитентен характер [2]. Ранният кръвохрак е първата клинична проява при хемангиома. Обикновената рентгенография на гръдния кош е показателна за трахеални тумори, предизвикващи пълна обтурация на главните бронхи, съответен колапс с ателектаза и обструктивен пулмонит [1]. При тежки стенози на трахеята въздушната томография и компютърната томография могат да установят патологията. ЯМР визуализира промените в меките тъкани от туморната инвазия. Трахеобронхоскопията доказва диагнозата, като осигурява материал за хистологично изследване.
Вторични тумори
Бронхиалният карцином, прорастващ обикновено от десния главен бронх през карината в стената на трахеята, е най-чест. Следват ракът на ларинкса, инфилтриращ горната й част, карциномът на езофага и щитовидната жлеза [1]. Трахеоезофагиалната фистула е често усложнение при напреднал карцином в шийната част на хранопровода. Основните клинични изяви са от обструкция на горните дихателни пътища, съпроводени от симптоми, свързани с първичния тумор.
Лечение на пациенти с трахеални тумори
Хирургично лечение. Показани са тумори с ограничен размер — до 5 cm [3, 5]. Оперативният достъп зависи от локализацията на лезията и се определя ендоскопски. Той може да е цервикален, медиастинален, цервикомедиастинален или торакален [4]. Доброкачествените тумори са обикновено податливи на резекция и реконструкция с анастомоза край в край [3, 5]. Някои тумори са на краче, други са на широка основа. И при двете форми може да се направи ограничена резекция. Карциноидният тумор трябва да се счита за потенциално малигнен и третиран чрез изрязване и отстраняване. Злокачествените тумори са показани за хирургична резекция като първи избор. Анастомоза край в край е възможна без прекомерна трудност след отстраняване на 4 до 5 cm от трахеята [3, 5]. При определени пациенти е необходимо в курса на подготовка да се извърши предварителна трахеостомия, за да се осигури вентилация. Някои автори предпочитат лазерна реканализация пред трахеостомия. Осъществяването й трябва да бъде под строг контрол, поради опасност от съдова увреда на здрава тъкан. Смъртността след резекция и реконструкция на трахеята при първични тумори, в зависимост от различните публикации, варира от 5 до 17% [3, 5]. Тя зависи от дължината на резецирания участък, локализацията на тумора и общото състояние на пациентите. Доброкачествените тумори изискват обикновено по-ограничени по размер резекции и затова прогнозата при тях е по-благоприятна и смъртноста е ниска. Усложненията след реконструктивна хирургия на трахеята са: дехисценция на раната с локална инфекция, белодробна инфекция и разрастване на гранулационна тъкан, предизвикваща стеноза на анастомозата [3, 4, 5].
Дългосрочните резултати от хирургичното лечение при доброкачествените тумори обикновено са отлични. Аденокистичните карциноми имат отлична прогноза с пет годишна преживяемост около 70%. При плоскоклетъчния карцином прогнозата е значително по-ниска и зависи от стадия на заболяването. 5-годишната преживяемост след резекция на трахеята по повод на плоскоклетъчен карцином е около 15%, а 34% от пациентите с тази патология живеят между 3 и 15 години [3].
Консервативно лечение на трахеалните тумори. Неподходящите за хирургична резекция са показани за ендоскопско третиране. В недалечното минало туморите бяха обработвани с ригиден бронхоскоп и щипка за бронхиална биопсия. В някои случаи се използваше и електрокаутеризация. През последните години с широкото навлизане на лазера, горната методика е изместена от него. Дезоблитерацията на въздухоносните пътища е основно показание за лазерна терапия. Тя се предприема, за да се облекчи диспнеята. NdYAG лазерът е най-подходящият за лечение на обемисти ендотрахеални обструктивни лезии с признаци на остра асфиксия. Неговият ефект е бърз и подобрява дишането мигновено. Фотодинамичната терапия (PDT) е по-подходящият тип на лазерна терапия за злокачествени ендолуменни тумори след постигане на дезоблитерация и е с по-добри дългосрочни резултати. При обемисти тумори е уместно редуциране на обема им с NdYAG лазер и след това повторение на процедурата с PDT след 6—8 седмици. Провеждането на антибиотична и ликвифицираща терапия за почистване на въздухоносните пътища, като протекция срещу инфекцията, е наложително.
Лъчелечение. Плоскоклетъчният и аденокистичният карцином са радиочувствителни, въпреки последващите рецидиви.
1. Baumgartner, Е J. Cardiothoracic surgery. 3rd Edition. Landes Bioscience, 2003.
2. Franco, K. L., J. B. Putnam. Advanced Therapy in Thoracic Surgery. 2rd Edition. BC Decker Inc., 2005.
3. Grillo, H. C. Surgery of the Trachea and Bronchi. BC Decker Inc., 2004.
4. Kaiser, L. R., I. L. Kron, T. L. Spray. Mastery of Cardiothoracic surgery. 2rd Edition. Williams, Wilkins, 2007.
5. Nesbitt, J., G. Wind. Thoracic Surgical Oncology: Exposures & Techniques. Lippincott Williams & Wilkins, 2003.
6. Parikh, D. H„ D. C. G. Crabbe, A. W. Auldist, S. S. Rothenberg. Pediatric Thoracic Surgery. Springer — Verlag London Limited, 2009.
7. Sellke, Е W„ P J. Del Nido, S. J. Swanson. Surgery of the Chest. Subiston & Spencer. 8 edition., 2009.
8. Sellke, F W., P J. Del Nido, S. J. Swanson. Surgery of the Chest. Saunders, an imprint Elsvier, 2005.
9. Yuh, D. D., L. A. Vricella, W. A. Baumgartner. Manual of cardiothoracic surgery. Johns Hopkins., 2007.
< Предишна | Следваща > |
---|