Специализирано списание за хирургия и медицина: Хирургия Онкохирургия Неоплазми на трахеята

Неоплазми на трахеята

Печат

рак на гърлото, рак на ларинкса, рак на бял дроб, рак на трахея, рак в гърлото, тумори на ларинкса, ларинкс рак, рак на гърлото лечениеПървични тумори

 

 Те са изключи­телно редки и представляват 19,5% от всич­ки лезии на трахеята. Повечето трахеални тумори са злокачествени, като само 10% са доброкачествени.

Папиломи

 Те са най-често сре­щаните доброкачествени тумори. Предим­но се наблюдават при новородени и деца. Обикновено са множествени и разположе­ни по дължината на трахеята. Ларинксът и бронхиалното дърво също могат да бъдат засегнати. Етиологията им е неизвестна, но се предполага, че е вирусна инфекция. Папиломатозните лезии от детството обикновено регресират в пубертета. Лечението им при новородени и деца е трудно. В повечето слу­чаи се налага трахеостомия, особено когато се включва и ларинксът. Интервенционалната бронхоскопия с последващо лазерно тре­тиране е показана, за да облекчи респира­торния дистрес и да премахне по-големите лезии с малигнен потенциал.

Карциноид

 Той се диагностицира сравнително често. Карциноидът е малиг­нен тумор с нисък малигнен потенциал, кое­то определя и активната хирургична тактика спрямо него.

Плоскоклетъчен и аденокистичнен карцином

 Това са два от най-честите злокачествени тумори на трахеята [1]. По­следният е известен като „цилиндром" и обикновено прогресира бавно. Той инфил­трира субмукозата по-интензивно, откол­кото повърхностния епител, и метастазира изключително в кости и белите дробове. Ре­зекцията се съпровожда с над 70% 5-годишна преживяемост [2].

По-редки тумори на трахеята. Това са: мукоепидермалният карцином, хемангиомът, хондромът и хондросаркомът.

Характерна черта на всички трахеални неоплазми е тенденцията да развиват об­струкция на въздухоносните пътища. Основ­ните клинични изяви са кашлица, хрипове, диспнея и стридор [1, 7, 8]. Хемоптизата се явява по-късно, вследствие на туморната некроза и има ремитентен характер [2]. Ранният кръвохрак е първата клинична проява при хемангиома. Обикновената рентгенография на гръдния кош е показателна за трахеални тумори, предизвикващи пълна обтурация на главните бронхи, съответен колапс с ателектаза и обструктивен пулмонит [1]. При теж­ки стенози на трахеята въздушната томогра­фия и компютърната томография могат да установят патологията. ЯМР визуализира промените в меките тъкани от туморната инвазия. Трахеобронхоскопията доказва ди­агнозата, като осигурява материал за хисто­логично изследване.

Вторични тумори

 Бронхиални­ят карцином, прорастващ обикновено от десния главен бронх през карината в сте­ната на трахеята, е най-чест. Следват ракът на ларинкса, инфилтриращ горната й част, карциномът на езофага и щитовидната жле­за [1]. Трахеоезофагиалната фистула е чес­то усложнение при напреднал карцином в шийната част на хранопровода. Основните клинични изяви са от обструкция на горните дихателни пътища, съпроводени от симпто­ми, свързани с първичния тумор.

Лечение на пациенти с трахеал­ни тумори

Хирургично лечение. Показани са тумори с ограничен размер — до 5 cm [3, 5]. Оперативният достъп зависи от локализа­цията на лезията и се определя ендоскопски. Той може да е цервикален, медиастинален, цервикомедиастинален или торакален [4]. Доброкачествените тумори са обикновено податливи на резекция и реконструкция с анастомоза край в край [3, 5]. Някои тумо­ри са на краче, други са на широка осно­ва. И при двете форми може да се направи ограничена резекция. Карциноидният тумор трябва да се счита за потенциално малигнен и третиран чрез изрязване и отстраняване. Злокачествените тумори са показани за хи­рургична резекция като първи избор. Ана­стомоза край в край е възможна без преко­мерна трудност след отстраняване на 4 до 5 cm от трахеята [3, 5]. При определени па­циенти е необходимо в курса на подготовка да се извърши предварителна трахеостомия, за да се осигури вентилация. Някои автори предпочитат лазерна реканализация пред трахеостомия. Осъществяването й трябва да бъде под строг контрол, поради опасност от съдова увреда на здрава тъкан. Смърт­ността след резекция и реконструкция на трахеята при първични тумори, в зависи­мост от различните публикации, варира от 5 до 17% [3, 5]. Тя зависи от дължината на резецирания участък, локализацията на ту­мора и общото състояние на пациентите. Доброкачествените тумори изискват обик­новено по-ограничени по размер резекции и затова прогнозата при тях е по-благоприятна и смъртноста е ниска. Усложненията след реконструктивна хирургия на трахеята са: дехисценция на раната с локална инфекция, белодробна инфекция и разрастване на гранулационна тъкан, предизвикваща стеноза на анастомозата [3, 4, 5].

Видове операции на трахеята

Дългосрочните резултати от хирургич­ното лечение при доброкачествените тумо­ри обикновено са отлични. Аденокистичните карциноми имат отлична прогноза с пет годишна преживяемост около 70%. При плоскоклетъчния карцином прогнозата е значително по-ниска и зависи от стадия на заболяването. 5-годишната преживяемост след резекция на трахеята по повод на плоскоклетъчен карцином е около 15%, а 34% от пациентите с тази патология живеят между 3 и 15 години [3].

Консервативно лечение на трахеалните тумори. Неподходящите за хирур­гична резекция са показани за ендоскопско третиране. В недалечното минало туморите бяха обработвани с ригиден бронхоскоп и щипка за бронхиална биопсия. В някои слу­чаи се използваше и електрокаутеризация. През последните години с широкото навли­зане на лазера, горната методика е измес­тена от него. Дезоблитерацията на въздухоносните пътища е основно показание за лазерна терапия. Тя се предприема, за да се облекчи диспнеята. NdYAG лазерът е най-подходящият за лечение на обемисти ендотрахеални обструктивни лезии с признаци на остра асфиксия. Неговият ефект е бърз и подобрява дишането мигновено. Фотодинамичната терапия (PDT) е по-подходящи­ят тип на лазерна терапия за злокачествени ендолуменни тумори след постигане на дезоблитерация и е с по-добри дългосрочни ре­зултати. При обемисти тумори е уместно ре­дуциране на обема им с NdYAG лазер и след това повторение на процедурата с PDT след 6—8 седмици. Провеждането на антибиотич­на и ликвифицираща терапия за почистване на въздухоносните пътища, като протекция срещу инфекцията, е наложително.

Лъчелечение. Плоскоклетъчният и аденокистичният карцином са радиочувствителни, въпреки последващите рецидиви.



Литература:

1.  Baumgartner, Е J. Cardiothoracic surgery. 3rd Edition. Landes Bioscience, 2003.

2.  Franco, K. L., J. B. Putnam. Advanced Therapy in Thoracic Surgery. 2rd Edition. BC Decker Inc., 2005.

3.  Grillo, H. C. Surgery of the Trachea and Bronchi. BC Decker Inc., 2004.

4.  Kaiser, L. R., I. L. Kron, T. L. Spray. Mastery of Car­diothoracic surgery. 2rd Edition. Williams, Wilkins, 2007.

5.  Nesbitt, J., G. Wind. Thoracic Surgical Oncology: Ex­posures & Techniques. Lippincott Williams & Wilkins, 2003.

6.  Parikh, D. H„ D. C. G. Crabbe, A. W. Auldist, S. S. Rothenberg. Pediatric Thoracic Surgery. Springer — Verlag London Limited, 2009.

7.  Sellke, Е W„ P J. Del Nido, S. J. Swanson. Surgery of the Chest. Subiston & Spencer. 8 edition., 2009.

8.  Sellke, F W., P J. Del Nido, S. J. Swanson. Surgery of the Chest. Saunders, an imprint Elsvier, 2005.

9.  Yuh, D. D., L. A. Vricella, W. A. Baumgartner. Manual of cardiothoracic surgery. Johns Hopkins., 2007.