•    Характерно за всяка рана е изтичането на кръв, кръвен серум, вещества от разпада на увредените тъкани и микроорганизми.

•    Дренаж означава поставянето в дълбочина на раната на дрен, който осигурява изтичането на раневия секрет навън. Има два вида дренажи – открити и закрити.
•    Откритите дренажи се поставят в замърсените отворени рани. Мога да се изработват от гумени ръкавици, марлени връхчета или тръбички срязани по дължина (при гуша). Сменят се при свяка обработка на раната. За смяната е нобходимо топчеста сонда.
•    Закритите дренажи се наричат още капилярни. При тях се разчита на засмукващия принцип
•    Свалянето на дрена става със стрилен защипващ инструмент, като защипваме дрена и със скалпел прерязваме конеца (като внимаваме да не прерязваме другия конец за кожата).
•    При гръдния дрен – следене за обратното налягане; фаулер положение на болния в леглото; сваля се само от лекар; преди свалянето се прави рентгенова снимка , за да се види дали дали белия дроб е разгънат; най-голямо усложнение може да е пневмоторакс.
•    Времето за поддържане на дренажа е най-различно. Когато се поставя дрен за предпазване от кръвотечение и усилена ранева секреция, той може да се отстрани и след 24-48 ч. Ако обаче се очаква супурация на оперативната рана, дренажът се оставя до 6-7-ия ден. Абсолютно е необходимо дренирането след всяко инцизиране на абсцес, флегмон, мастит, панарициум и др.подобни гнойни процеси. Ако не се отсранят те усложняват раневия процес и забавят оздравяването.

Онлайн тест за определяне на риска от развитие на рак на млечната жлеза в следващите 5 и 10 г., и пожизнен риск до 85 годишна възраст.

Литература:

403 Forbidden