Раната представлява нарушение на анатомичната цялостност на организма, предизвикана от физичен или химичен агент и водещо до увреждане на функцията с произтичаща от това локална и обща симптоматика.
Общи характеристики на раните
· винаги е налице разрушаване на цялостта на покривния епител, а в различна степен има увреда и на подлежащата тъкан в областта на съприкосновението на травмения агент
· винаги налице е кървене
· наличие на инфекция- асептичен е само оперативния разрез! Според степента на инфектираност раните могат да бъдат чисти контаминирани; контаминирани и гнойни
· раните се нуждаят от хирургическа обработка
Видове рани
· разкъсана рана – неправилна форма, с неравни ръбове, оскъдно кървене поради разкъсване на съдовите стени
· контузиона – неравни ръбове, с контузия на подлежащите тъкани
· разкъно –контузна – най честия вид рани!
· порезна- слабо инфектирани са по принцип „зеят", с обилно кървене
· посечна – може да се съчетава с фрактура на кости, което влошава прогнозата
· прободна – много слабо кървене, но въпреки малкото отвърстие може да е дълбока и да засегне жизнено важни органи
· рана от ухапване – възможност за внедярване на токсични весщества и бактериални агенти
· огнестрелна рана – или специфични особенности на раневия канал, моге да засяга органи и тъкани от различни анатамични области
Задравяване на раните
Заздравяването на раната е възстановяване на клетъчната и анатомичната цялост, с пълно и частично възвръщане на органната и тъканната функция и отзвучаване на предизвиканата симптоматика.
Раневото зарастване е процес на „движение на клетки". Всеки от неговите етапи (ексудативен, пролиферативен и реорганизация) се характеризира с промени в целуларитета на различен тип клетки – най-често неутрофилни моноцити, макрофаги, фибробласти, ендотелни клетки, които мигрират в и навън от раневото ложе. Тази клетъчна активност се регулира от сложни взаимодействия и биохимични реакции; процеси на хемотаксис и фагоцитиза; синтез на колаген, епителизация, контракция.
Много важен е и физиологичния ефект на началните действия (почистване на раната, дебридман, превръзки, неинфектиране и др.) с които можем позитивно да въздействами върху клетъчния отговор.
Гнойните рани (над 105 бактерии/1гр.) създават ненормални клетъчни отговори чрез образуване на плътна съеденителна тъкан и те зарстват по правило вторично, с хипертрофични гранулации.
Лечение на раните
За нуждите на клиничната практика е удобно използването на т. нар. „трицветна скала" за поведение при рани, при която има добра корелация между описанието на раната и нейното лечение.
|
„черна” рана |
„жълта” рана |
„червена” рана |
|
|
1.Описание 2.Дебридман 3.Локално лечение 4. Желана цел |
покрита с плътна некротична тъкан -хирургичен (за предпочитане) -механичен (превръзка) -химичен -ензимен локални антисептици АБ и др. антимикробни препарати премахване на некрози и дебрис, да се доведе до чиста, червена рана |
инфектирана, съдържа гной, дебрис, вискозен ексудат отделяния на раневия дебрис и секрети с промивки, дренажи и абсорбиращи превръзки локални антимикробни средства контрол на бактериалната контаминация дебридман без засягане на новообразуваните тикани; абсорбция на ексудат; бактериален контрол. Еволюция до червена рана |
неинфектирана добре заздравяваща, свежи гранулации, частично реваскуларизация да се избягва травмирането на новите клетки - НЕ антисептици! - промивка с физиологичен серум - растежни фактор (Solcoseril) -АБ само имуносупресирани болни протектиране на новите клетки; запазване на раната влажна и чиста за ускоряване на зарастването. Да се провокира епителизация, ангиогенеза, ранева контракция |
| < Предишна | Следваща > |
|---|

