Сепсисът е полиетиологичен синдром с първично огнище, хематогенна дисеминация на причинителя, тежък клиничен ход с множествени органни увреди и лоша спонтанна еволюция.
Септичната инфекция може да бъде екзогенна или ендогенна. Важно условие за нейното развитие е преходен имунодефицит в макроорганизма, обусловен от предшестващи заболявания (диабет, тумори, хепатит и др.); разширени оперативни интервенции; политравма или провеждана имуносупресивна терапия (цитостатици, кортикостероиди и др.)
Нерядко сепсисът е резултат от нозокомиални (вътреболнични) инфекции, които се отличават с висока вирулентност и резистентност към антибиотичната терапия.
Водещи в етиологията на общата гнойна инфекция са Грам (-) бактериални щамове, но през последните години има тенденция към нарастване на дела на Грам (+) щамове.
Класификация на общата гнойна инфекция
а/ Синдром на системен възпалителен отговор – при наличие на 2 или повече от следните критерии:
- Температура над 38С или под 36Со
- Тахикардия ( >90/мин)
- Тахипнея ( >20/ мин)
- Левкоцитоза (> 12 000 Leu) или левкопения (< 4000 Leu)
б/ Сепсис – включва критериите за синдром на системен възпалителен отговор и доказан инфекциозен агент
в/ Тежък сепсис – включва симптомите на сепсис и клинични прояви на органна дисфункция (олигурия, повишаване на нивата на лактата, нарушения на съзнанието и функцията на различни органи и системи)
г/ Септичен шок –сепсис с тежка хипотония ( RR<90 мм Hg), тъканна хипоперфузия и полиорганна недостатъчност (сърдечно-съдова, дихателна, отделителна, хематологични и хемостазни нарушения и др.)
Клинична картина
Общата гнойна инфекция протича под две основни клинико-анатомични форми: първа фаза навлизане на голямо количество вирулентни микроорганизми с отделяне на токсини в кръвообращението (септицемия) и втора фаза на множество гнойни огнища в различни органи, които потдържат текуща бактеремия и токсемия (септикопиемия)
- Характерни клинични прояви за първата фаза са: висока температура, тахикардия, тахипнея, скарлатино подобни обриви, левкоцитоза. Хемокултурата често е положителна.
· Във втората фаза клиничната картина се усложнява от множество септични огнища, проявяващи се с хипотония, олигурия до анурия, цианоза, иктер ацидоза, кървене и промени в съзнанието.
· Най-тежкото и често фатално усложнение е септичния шок, нерядко възникващ особенно при наличие на източници на Грам (-) инфакция.
Профилактика
Профилактика на сепсиса се състои преди всичко в навременното и правилно лечение на локалните инфекции. Най-честите гнойно-септични усложнения в акушерската практика, изискващи своевременна хирургична на меса са: тубоовариален абсцес по време на бременност и раждане, супра- и субфасциален след акушерски операции; следродов септичен тазов тромбофлебит и метротромбофлебит; следродов тазов перитонит; пуерперален мастит.
Лечение на сепсиса
Трябва да бъде комплексно и по необходимост да включва и консервативни, и хирургични мероприятия.
Основните лечебни принципи включват:
а) Санация на първичното огнище- разкриване на гнойната колекция, и отстраняване на ексудата и некрозите и осигуряване на ефективен дренаж.
б) Борба с инфекцията- широкоспектърно антибактериално лечение
в) Общо интензивно лечение- инфузионна терапия и парентерално хранене.
г) Текуща корекция на нарушенията във функциите на жизнено важни органи и системи:
· подържане на циркулацията и сърдечносъдовата дейност
· подържане и стимулиране на диурезата
· нормализиране на електролитно и алкално киселинно равновесие
· хепатопротективна терапия
· корекция на нарушенията на хемокоагулацията
д) Стимулиране на жизнените сили на организъма- гамаглобулин, кръвопреливане, витамини и др.
Причини за смъртта при септично болните
|
| < Предишна | Следваща > |
|---|
