Шок

Шокът представлява животозастрашаващ срив на хемодинамиката с критично намалена органна перфузия и последващи хипоксично-метаболитни промени на клетъчните функции.

Според етиологичните моменти и някои особености в протичането е прието шока да се дели на:

Хиповолемичен, септичен, анафилактичен ,травматичен и кардиогенен. В АГ практиката особено значение имат първите два типа шок.

Причини за хеморагичен (хиповолемичен) шок в АГ практика: разстроена ектопична бременност, тежък кръвоизлив при аборт, предлежание или преждевренно отлепване на плацентата, руптура на матката, атония на матката след раждане, родови травми, коагулопатия

Причини за септичен шок:септичен, криминален аборт, по-рядко спонтанен аборт, амниални инфекции.

Клинична картина

·        Увредено до тежко общо състояние

·        Промени в съзнанието (сомнолентност, кома)

·        Ускорен, филиформен пулс

·        Намалено систолно артериално налягане (под 90 мм Hg ; при предхождаща хипертония евент. “нормално”)

·        Шоков индекс: пулс/RR сист над 1,0 (норма 0,5)

·        Студена и бледа кожа; цианоза на крайниците

·        Хипервентилация, диспнея при метаболитна ацидоза

·        Олигурия (под 20 мл / час)

Диагностика

·        Клиничен преглед (общ статус, RR, телесна температура, диуреза)

·        ЕКГ (сърдечен инфаркт, ритъмни нарушения?); ехокардиография

·        Централно венозно налягане (ЦВН). Увеличено при лявокамерно обременяване и белодробна емболия; намалено при обменен недостиг

·        Рентгенова снимка на гръден кош (хемоторакс, пневмоторакс, дисекираща аневризма) и на корем (хидроаерични нива, свободен газ)

·        Ехография на коремни органи

·        Лаборатория: пълна кръвна картина;кръвна захар; урея; креатинин и електролити, хемостазни, кръвно-газови и алкално-киселинни показатели; ензими; включително α-амилаза.

·        Кръвна група

Терапевтични принципи

·        Лечението да се провежда в порядъка на извънредна спешност и интензивност, за да бъдат прекъснати порочните кръгове, водещи до необратимост на състоянието!

·        На първо място трябва да бъдат осигурени дишането и адекватния газообмен (интубация, обдишване, приток на O₂) 

·        Достатъчно обемно заместване- осигуряване на няколко венозни източника, от които единият да е централен. Количеството и бързината на инфузионното лечение се определят от хемодинамичните показатели и на първо място от ЦВН.

·        Вливането на кръв не е необходимо в началото на лечението на шока. Показания съществуват при спадане на хематокрита под 0,30 (30 %). Изключение прави реанимацията при остро масивно кръвотечение, когато още в самото начало се налага преливане на прясна кръв.

·        Вливане на белтъци. Инфузията на албумин или плазма се налага когато нивото  на общия белтък в кръвта спадне под 50-60 г/л.

·        Медикаментозна корекция на хемодинамиката – налага се при данни за остро настъпила съдечна недостатъчност в хода на шока

·        Борба с болката, седиране при неспокойствие

·        Алкализираща терапия – при метаболитна ацидоза

·        Кортикостероиди

·        Диуретици

·        Антикоагуланти

·        Антибиотици

·        Хирургично лечение се обсъжда след първоначално стабилизиране на хемодинамиката операцията може да имапротивошоков характер когато се отстраняват причините за хиповолемия и кръвозагуба, санира сеогнището на сепсис и се отстранява постъпването на силни дразнители и токсични продукти от увредените тъкани.

Лечението има за цел да постигне: