Субклавийната артерия може да бъде компресирана при изхода си от торакса, оформяйки т. н. Thoracic outlet syndrom /Синдром на костоклавикуларното дефиле или компресионен костоклавикуларен синдром, скаленус синдром и пр. все наименования, отразяващи анатомичната локализация на компресията или нейната клинична изява.
Често това притискане може да остане клинично неизявено или да причини интермитираща исхемия на горния крайник, а също така да се манифестират симптоми, наподобяващи синдром на Рейно.Често се оформя и постстенотична аневризма, което може да доведе и до дистална емболизация от откъснати пристенни тромби от аневризмалната дилатация и да се стигне до значителна исхемия на дисталните части на горните крайници При оформянето на компресията при изхода от торакса най-често се манифестират неврологичните симптоми /около 80% от случаите/, докато венозните и артериални симптоми се срещат по-рядко /20%/. В диагностично отношение трябва да се има предвид артериита, който представлява много честа причина за исхемия на горните крайници и ръцете. Големите артерии могат да се засегнат от идиопатична медиална артериопатия, гигантоклетъчен или идиопатичен артериит, докато по-малокалибрени палмарни и дигитални артерии се по-разяват най-често от колагенозни васкулити. Тази диагноза изисква потвърждение с биопсия.
Лечението на тези форми на артериална патология включва прием на стероиди и периодична имуносупресия. Ако исхемията не се преодолее с медикаментозна терапия, може да се наложи извършването на байпас операция с автовена, като се внимава да не се извършват анастомози в инфламирани участъци. Безсимптомните форми на заболяването изискат единствено медикаментозна антиагрегантна терапия най-често аспирин 300 мг. дневно. Симптоматичните оклузии се лекуват според етиологията. При торацик аутлет синдрома се извършва декомпресия на съдовете най-често чрез трансаксиларна резекция на първо ребро и/ или шийно ребро , която се въведе у нас от Александър Чирков през 1984 г. и оттогава това е рутинен метод за лечението на тази патология в УБ " Св. Екатерина".
В случаите на тежки артериални стенози с постстенотични дилатации, поразения участък се резицира и замества с дакронови или венозни трансплантати. Понякога и венозен пач е достатъчен да преодолее стенозата. Може да се приложи фибринолитична терапия до лизиране на тромбоемболизма обикновено 34 дни, след което се преминава на антикоагулантна терапия.
Литература:
Учебник по " Хирургични болести" под редакцията на проф. Н. Яръмов Издателство: Арсо Година на издаване: 2007
| Следваща > |
|---|
