В случаите, когато те са по протежение на цялата му дължина и ориентацията за белодробния паренхим е трудна, се препоръчва да се резицира и премахне долностоящото ребро.
След това се срязва плеврата и внимателно по тъп и остър начин (интраплеврално) се отделя белият дроб на достатъчен участък така, че след поставяне на екартьора той да не се разкъса. Следва освобождаване на белодробния паренхим от гръдната стена напред и назад, респективно нагоре и надолу. Когато това е невъзможно, се преминава към екстраплеврално освобождаване на белия дроб във fascia endothoracica и проникване в плевралната кухина, където е възможно. При тотално облитерирала гръдна кухина отпрепарирането на адхезиите става много трудно и е съпроводено с кървене, но е задължително условие при осъществяване на лобектомия. При съществуващи и непремахнати сраствания има опасност околният белодробен паренхим да не може да заеме равномерно мястото на резецирания участък и да се формира остатъчна плеврална кухина. Тоталното отделяне на белия дроб е желателно и поради факта, че достъпът към хилусните му елементи е свободен и при възникване на евентуално сериозно кървене хилусът има възможност да се клампира или съдовете да се лигират бързо.
Литература:
Ръководство по хирургия с атлас том VII под ред. на проф. Д.Петров - издателство "Проф. Марин Дринов", София 2011
| < Предишна | Следваща > |
|---|
