В края на всяка операция, преди да се пристъпи към дрениране и затваряне на гръдния кош, задължително се проверява за: налично кървене, което трябва да се спре главно посредством електрокоагулация; херметизъм (пропускливост на въздух) на бронхиалния чукан и белия дроб;
проходимост на трахеобронхиалното дърво — анестезиологът разгъва всички части от белодробния паренхим, като подава въздух под дозирано налягане, най-добре с амбу, а хирургът го подпомага с тупфери, притискайки разгъващите се части и избутвайки въздуха към неразгънатите още; възможност на разгънатия бял дроб да запълни плевралната кухина — ако това е невъзможно, необходимо е да се обсъди осъществяване на адаптационна торакопластика; чужди тела.
Дренирането се извършва с два дренажа N 20 или 24 по предна и задна аксиларна линия. Мястото им на поставяне се определя мануално, като се ръководим от това, че те трябва да влизат в гръдния кош на около един до два напречни пръста над залавното място на диафрагмата. Задължително трябва да достигат до купола на торакса и е желателно в тази област да се допират. При определени случаи, за да не се разместват, могат да бъдат фиксирани с резорбируем конец в определено положение. Затварянето на оперативния разрез става послойно с единични конци (най-често полиамидни).
Литература:
Ръководство по хирургия с атлас том VII под ред. на проф. Д.Петров - издателство "Проф. Марин Дринов", София 2011
| < Предишна | Следваща > |
|---|
