Според своя произход, аномалиите в развитието на гърдата се разделят на две основни групи:
вродени заболявания и абнормалитети, причинени от невроендокринни фактори.
Вродени заболявания
Независимо, че честотата на конгениталната патология като цяло се увеличава през последните десетилетия, малформациите на гърдите имат сравнително малко клинично значение, поради своята рядкост. Познати са следните заболявания:
• Amastia. Пълната липса на млечна жлеза и мамила е израз на конгенитална ектодермална дисплазия и е една от най-редките аномалии. Сравнително по-често се наблюдават много малки рудиментарни гърди. Амастията може да бъде едностранна или двустранна и да се съчетава с други вродени абнормалитети на тялото.
• Aplasia. Това състояние се отличава с налието на мамила и много слабо развита до липсваща млечна жлеза.
• Athelia. Означава липса на зърно и е сравнително рядко срещано.
• Polythelia и polymastia. Тези дефекти се характеризират с увеличен брой мамили. (“poly”-много, “theles” - зърно) или увеличен брой жлези. Могат да се предават по наследство. Необходимо е да се отбележи, че описаните хиперпластични промени се развиват в зоната на т.нар. ембрионална млечна бразда, която започва от аксилата и достига големите лабии. Полимастията е най-често срещаната аномалия в развитието на гърдите и се установява в 1-5% от жените.
Повечето от допълнителните (акцесорни) гърди съдържат само ареола и мамила. Тези, които имат жлезен паренхим могат да бъдат обект на всички заболявания, характерни за нормалната гърда.
При липса на ареола и мамила, а наличие само на жлезна тъкан се говори за аберентна гърда. Те са често обект на погрешна диагноза, като липом или други доброкачествени тумори. Тяхната мамарна природа проличава най-отчетливо в периода на бременност и лактация, когато размерите им се увеличават.
Запишете час при мамолог от Breast Unit ВМА София!
• Синдром на Poland. Описан е през 1841 година и включва липса на m. pectoralis major и вродени аномалии на крайниците и млечната жлеза ( най-често едностранно амастия или ателия). Набюдава се на 1:30 000 раждания. Засягат се както жени, така и мъже и е установена наследствена връзка.
Аномалии, причинени от невроендокринни фактори
Нормалното развитие на гърдите е под влияние на нервната и ендокринната система. Когато тяхното въздействие отсъства или е нарушено се наблюдават следните абнормености:
• Хипоплазия. Докато малката степен на асиметрия на гърдите се приема за нормална, едностранната хипоплазия е необичаен дефект в растежа. Обикновено се свързва с недостатъчна естрогенна стимулация на жлезния паренхим. Пластичните операции при хипоплазия включват увеличаваща мамопластика ( със собствети тъкани по съседство или отдалече; с използване на протези), намаляваща мамопластика на другата гърда или комбинация от двата вида операции.
• Макромастия в периода на новороденото. Обяснява се с усилена секреторна активност под въздействието на майчините и детски хормони. Клинично гърдата е с размерите на лешник. Макроскопски се наблюдават дилатирани канали и кистични образувания, изпълнени със секрет.
• Преждевременно развитие на млечната жлеза. При малки момичета (7-10 години) гърдите могат да се развият твърде рано, като част от синдрома pubertetas precox. Дължи се на стимулация от хипопластични гонадотропни резлинг фактори; на хормонално активни тумори и кисти (яйчници, надбъбреци) или медикаменти.
• Пубертетна макромастия. След достигане на нормалните си размери през пубертета, гърдите може да продължат да нарастват, едностранно или двустранно, и след 1-2 години да достигнат до огромни размери, предизвиквайки физически и психологични смущения.
Според класификацията на S. Corrivean и J. Jacobs (1990) идеалната големина на млечните жлези варира между 250-300 mm3; от 400-600 mm3 се касае за умерена хипертрофия; при 600-800 mm3 се касае по-скоро за значителна хипертрофия; от 800-1000 mm3 – сигнификантна макромастия; а над 1500 mm3 – гигантомастия.
Патогенетично се предполага свръхчувствителност към естрогени при обикновено нормални серумни нива.
Макроскопски картината се владее от аденофиброматозни структури, непълно оформени лобули, микропапиларни дуктални епителни пролиферати и уплътнена строма.
В случаите на значителна макромастия или гигантомастия се препоръчва редукционна мамопластика (най-често) или мастектомия с иплантация на протеза.
• Масивна хипертрофия при бременност. Това е рядко състояние, като обикновено уголемяването на гърдите настъпва в началото, през I-II гестационен месец, най-често след втората бременност. Може да се съчетава с еритем, оток, болка и кожни улцерации. Наблюдавана е и придружаваща хиперкалциемия
Лечението на макромастията, причинена от невроендокринни фактори обикновено се състои от хормонална корекция и/или редукционна (намаляваща) мамопластика с транспозиция на мамилата.
• Асиметрични млечни жлези. Тази аномалия се среща най-често около пубертета, но е възможно да персистира и след него. Има наблюдения,според които по-често лявата гърда е по-голяма от дясната.
При персистиране назначителна асиметрия се препоръчва пластична операция – едностранна редукционна или увеличаваща мамопластика.
Литература:
Доброкачествени заболявания на млечната жлеза - Доц.д-р Г. Байчев, София 2003
| < Предишна | Следваща > |
|---|
