Трахеобронхиалното стентиране е интервенционален метод, осигуряващ ефективна палиация на симптоми при пациенти с малигнена обтурация на централни дихателни пътища (ЦДП).
В случаи на външна компресия стентирането е средство на първи избор, а при ендолуминална обтурация се прилага след други ендоскопски методи - лазер, електрокаутеризация и аргон -плазма коагулация. Поставяне на стент в определени случаи е временно средство за прилагане на дефинитивно лечение. На разположение са различни видове и модели стентове - силиконови, метални и комбинирани. Видът, формата и размерът на стента се обсъждат индивидуално при всеки пациент в зависимост от локализация на тумора, вид на обструкция (ендобронхиална или външна компресия) и размери на засегната площ.
Според различни проучвания при малигнена обтурация на ЦДП стентирането постига незабавно облекчение на симптоми при повечето пациенти (комбинирани стентове - 82-97%, силиконови стентове - 85-95%). Необходими са рандомизирани проучвания, за да се стратифицират пациенти с малигнена обтурация на ЦДП, при които стентирането би било от най-голяма полза.
При пациенти с малигнена трахеоезофагеална или бронхоезофагеална фистула се обсъжда стентиране на хранопровод, дихателни пътища или и двете с цел облекчаване на симптомите. Не са препоръчителни лечебна резекция или езофагеален байпас на засегнати дихателни пътища и/или хранопровод.
° Трахеобронхиално стентиране (самостоятелно или в комбинация с други ендобронхиални техники) се препоръчва за облекчаване на симптоми при малигнена ендобронхиална обтурация.
Акценти за добра практика
• При всеки пациент с авансирал белодробен карцином и обтурация на централни дихателни пътища трябва се обсъжда поставяне на трахеобронхиален стент.
Поставянето на трахеобронхиален стент може да се предхожда от лазер-терапия, електрокоагулация или аргон-плазма коагулация.
Литература:
Национално ръководство:Поведение при белодробен карцином - Национален експертен борд, МОРЕ 2010
| < Предишна | Следваща > |
|---|
