Торакоцентезата (плеврална пункция) е минимално инвазивен диагностичен метод при пациенти с едностранен плеврален излив (ПИ) или двустранни ПИ нормален размер на сърдечна сянка.
Извършва се при дебелина на течния слой >10 mm, определен чрез ултразвуково изследване или латерална рентгенотрафия.При подозрение за малигнитет рутинно се препоръчват биохимично (общ белтък, глюкоза, лактат-дехидрогеназа, холестерол, рН, алфа-амилаза) и цитологично изследване на плеврална течност.Ниска сойност на рН (< 7.3) корелира с обширно туморно засягане в плевра, повишена вероятност за позитивна плеврална цитология, по-нисък успех на последваща плевродеза и по-лоша прогноза. Нивата на глюкоза обичайно са паралелни на рН. Туморни маркери, цитокини и цитогенетичен анализ са нечувствителни и неспецифични и не се препоръчват. Цитологичното изследване на малигнен плеврален излив (МПИ) е с чувствителност около 60%. При липса на диагноза от първоначално цитологично изследване са прилага плеврална биопсия. Сляпата плеврална биопсия повишава чувствителността на самостоятелното цитологично изследване едва със 7% и е свързана с рискове като хеморагия, болка и пневмоторакс, поради което не се препоръчва за доказване на МПИ. Плевралната биопсия под визуален контрол (ултразвук или компютърна томотрафия) има чувствителност 76-88% и специфичност до 100%, независимо от вида на малигнитета.Наличието на МПИ се класифицира като М1а.При парамалигнени ПИ (без туморни клетки от плеврална цитология) и/или с неясна етиология се извършва торакоскопия, която има диагностична точност > 95%.
Медицинската торакоскопия (МТ) (плевроскопия) е интервенционален метод за оценка на плевралното пространство. Изпълнява се от сертифициран пулмолог или хирург, с локална анестезия със седация или с интравенозна анестезия със спонтанна или асистирана вентилация, но без дву- просветна интубация. За разлика от видео-асистираната торакоскопска хирургия, МТ се ограничава до диагностични (биопсии) и терапевтични (плевродеза) процедури в плевралното пространство. Методът е с доказана ефективност и безопасност и превъзхожда затворената плеврална биопсия в диагностиката на плеврална патология.Позволява едноетапно извършване на диагностични (биопсии) и терапевнични (плевродеза) процедури през един оперативен отвор.
■ При суспектен или известен белодробен карцином с плеврален излив се препоръчва извършване на диагностична торакоцентеза.
■ При суспектен или сигурен белодробен карцином с достъпен за изследване плеврален излив след негативна плеврална цитология (поне две торакоцентези) се препоръчва торакоскопия.
Акценти за добра практика
■ При суспектен или известен белодробен карцином с образни данни за плеврален излив е препоръчително извършване на торакоцентеза с биохимично и цитологично изследване на плеврална течност. Изследване на туморни маркери, цитокини и цитогенетичен анализ не се препоръчва.След негативен (липса на туморни клетки) или неясен резултат от цитологично изследване на плеврален излив се препоръчва плеврална биопсия под визуален контрол или плевроскопия в центрове със сертифицирани специалисти.
■ Медицинска торакоскопия (плевроскопия) е алтернативен метод на видео-асистираната торакоскопия при пациенти с противопоказания за хирургична интервенция.
Литература:
Национално ръководство:Поведение при белодробен карцином - Национален експертен борд, МОРЕ 2010
| < Предишна | Следваща > |
|---|
