Специализирано списание за хирургия и медицина: Хирургия Гръдна хирургия Операции на трахеята

Операции на трахеята

⏱ Очаквано време за четене: 8 мин.

👁 Преглеждания: 12827

Печат

Операции на трахеята, спешна трахеостомия, тежки травми на гръдната стена, сребърни трахео­стомни тръби, Трахеобронхиална аспирация, Усложнения на трахеостомията, Перкутанна минитрахеостомияТрахеалните операции включват поредица процедури от проста спешна трахеостомия до сложна резекция на трахеалната бифуркация по повод на обструк­ция с последваща реконструкция. Основната им цел е осигуряване на надежден въздухоносен път. При решение за предприемане на хирургична намеса върху трахеята е необхо­димо да се държи сметка за: експекторацията, активното участие в кашлянето и говора, нивото и локализацията на патологията, дос­тъпа, възстановяването след операцията.

 

Трахеостомия

Показания

Обтурация на горните дихателни пътища.

Подпомагане на вентилацията, налагаща се при:

  • пациенти с дихателна недостатъчност;
  • неврологични състояния, засягащи дихателните мускули;
  • тежки травми на гръдната стена с па­радоксално дишане;
  • дихателни усложнения от сърдечни операции и белодробни резекции;
  • пациенти с тежки белодробни инфек­ции.

За аспирация на бронхиалните секрети.

Трахеостомни тръби

Съществува разнообразие от пластмасови тръби със или без балон. Предлагат се и сребърни трахео­стомни тръби. Поставянето на тръба с ба­лон е задължително при асистирана венти­лация. Размерът на трахеостомната канюла зависи от големината на трахеята на паци­ента. Ендотрахеалната тръба, използвана от анестезиолога при интубацията, би могла да ни ориентира при избора на размер (табл. 1).


Таблица 1

Размери на трахеостомни тръби

Ендотрахеална тръба — размер

Трахеостомна тръба — размер

Външен диаметър (mm)

7

30

10

7,5

30-32

10-11

8

31-33

11-11,5

9

36-38

12-13


Операция

 Кожни разрези:

  1. Вертикален кожен разрез с дължина от 4 до 6 cm, започващ от долната граница на щитовидния хрущял с посока към супрастерналната ямка.
  2. Напречен кожен разрез с дължина от 4 до 5 cm, отстоящ на един пръст (1,5—2 cm) под крикоидния хрущял (фиг. 2—а). Пла- тизмата се пресича. Претрахеалните мус­кули се разделят срединно и се екартират встрани. Представя се истмуса на щитовидната жлеза, който се прекъсва. Трахеостомията се осъществява между 2-ри и 3-ти хрущялен пръстен (фиг. 2—6). Ендотрахе­алната тръба се издърпва от анестезиолога над тази локализация и се извършва инцизия върху предната стена на трахеята, като се премахва малка част от хрущяла, но не пове­че от 5 mm за възрастни пациенти. При деца тази ексцизия е противопоказана (фиг. 2—в). Отворът се разширява с дилататор. Луме­нът на трахеята се почиства от секрети чрез аспирация и се взема проба за микробио­логично изследване. Трахеостомната тръба се поставя (фиг. 2—г) и раздува маншетата. Последната трябва плътно да прилепне към лумена без да дава възможност за изпускане на въздух.

Грижа за трахеостомията

 Включва грижа за оборудването, овлажня­ване, трахеобронхиална аспирация на секре­тите, микробиологично наблюдение и пред­пазване от инфекция, хранене и екстубация.

Грижа за оборудването.

Опорни точки:

  • поддържане на конекторите и допъл­нителните тръби с цел предотвратяване на травма и некроза на тъкани, особено на мяс­тото на стомата;
  • раздутата маншета на тръбата трябва да уплътнява добре лумена на трахеята, като позволява голям обем при вентилация с ниско налягане без да се губи част от него.
Овлажняване

 Вдишаният въздух тряб­ва да е овлажнен с водна пара при телесна температура. В противен случай се получа­ва изсъхване на секретите и намаляване на естествената мукозна деконтаминация и де­зинфекция. Пациентът, който е на асистира­на вентилация, получава овлажнен вдишан въздух през вътрешен овлажнител, вграден във вентилационната система. За другите пациенти трябва да се осигури инхалатор.

Трахеобронхиална аспирация

Цел: поддържане на проходими въздухоносни пътища и асептична среда. Тя тряб­ва да е кратка (5—10 s). Честотата на аспи­рация се определя от обема на секреция и е съобразена с това, че:

—  всяка процедура на изсмукване е трав­матично събитие;

—  асистираната вентилация не може да се прекъсва твърде често и за дълго;

—  за да бъде аспирацията ефективна, са необходими добра физиотерапия и овлаж­няване. Инжектирането на 2—5ml стерилен физиологичен разтвор през трахеостомната тръба в трахеята преди нея би подпомогна­ло процедурата;

— използваните катетри не трябва да се прегъват и запушват, създавайки впечатле­ние за липса на секреция;

— катетърът не трябва да е свързан ди­ректно с аспиратора, което да е причина за неконтролируемо негативно всмукващо на­лягане. Използването на катетър с дупка, която да се контролира с пръст, позволява необходимия контрол;

— аспирацията се прилага при изтегляне на катетъра;

— катетърът се сменя при всяка аспи­рация.

Микробиологичен контрол и предпазване от инфекция

 Необходимо е да се осъществява ежедневно в ранния постоперативен период, а по-късно — на всеки 2—3 дни. Не се препоръчва профилактично използване на антибиотици, поради възмож­ност за развитие на резистентни микроорга­низми и допълнително наслагване на гъбична инфекция. При положителен резултат от микробиологичното изследване е наложи­телно включване на подходящ антибиотик, съобразен с антибиограма.

Хранене

 При много пациенти с трахеостомия и асистирана вентилация не е възможно да продължи нормалното хране­не. Не трябва да се забравя, че пациент, кой­то е на вентилаторно подпомагане, изисква адекватно хранене. Парентералните и/или ентералните методи на хранене могат да се използват според метаболитните нужди и очакваната продължителност на изкуствено хранене.

Екстубация

 Тя се обмисля, ко­гато: пациентът е достатъчно силен и диша спонтанно, белодробната функция е задо­волителна и слюнката може да се експекторира нормално. Трахеостомната рана се почиства, тампонира и се поставя стерилна превръзка. Обикновено тя зараства за сед­мица. Практиката изисква осъществяване на бронхоскопия след отстраняване на канюлата при зарастнала стома. При подрастващи и понякога при възрастни трахеостомната тръба не може да се премахне изведнъж, а е необходимо да се провежда на етапи посте­пенно, използвайки по-малки тръби.

Усложнения на трахеостомията

 Лошата позиция на трахеостомния от­вор е причина за някои от усложненията, възникващи в по-късен етап. Когато той е твърде високо, е налице риск от нараняване на първия трахеален пръстен и на крикоидния хрущял с последващ хондрит и субглотисна стеноза. Твърде ниската трахеостомия може да доведе до трудности при смяна на тръбата и разместването й при сгъване на шията. Допълнително при нея съществува опасност от компресия върху безименна­та артерия между интубираната трахея и manubrium sterni с формиране на артерио-трахеална фистула.

Следоперативни усложнения (табл. 2).

  • Случайна екстубация. Благоприят­ства се от къса и дебела шия.

Таблица 2

Усложнения след трахеостомия

Тип усложнение

Време на поява

Обикновена причина

Поведение

1) Хеморагия

при операция ранна постоперативна късна(инфекция)

техническа грешка реактивна безименна артерия

провери и спри

провери: приеми спешен съвет от експерт

2) Разместена тръба

ранно следоперативно

погрешна техника неадекватни грижи

познай и замени

3) Блокиране на тръбата

ранно+ по-късно

сухота

неадекватна аспирация изобилна секреция

познай и смени тръбата

4) Аспирация на храна

ранно

некординиране на гълтането неврологично

отложи храненето

надуй затварящото балонче

5) Инфекция

ранно+ по-късно

погрешна обгрижваща техника

кръстосана инфекция

провери стерилизационната техника

тоалет на горни дихателни пътища

6) Белодробен колапс

ранно+ по-късно

кръстосана инфекция сухота

мукозна тапа

познай

бропхоскопия и аспирация

7) Трахеални наранявания

ранно+ късно

погрешна техника компресия от балончето некроза инфекция

познай и лекувай



  • Следоперативна хеморагия. Източ­никът на хеморагия може да бъде от лумена на трахеята или извън него. Кървенето от мукозните съдове обикновено спира час или два след операцията. Претрахеалното кър­вене налага ревизия.
  • Запушване на тръбата. Настъпва при наличие на изобилни и гъсти секрети и след аспирация на хранителни частици при пациенти с тръба без маншета. Алтер­натива на това усложнение е ентералното хранене.
  • Белодробна инфекция. Инфекция­та на горните дихателни пътища и белите дробове е една от най-честите и потенци­ално фатални усложнения. Грам-негативната флора и особено Pseudomonas aeruginosa представляват сериозна опасност.
  • Белодробен колапс и ателектаза. Голям брой пациенти с трахеостомия имат изобилна секреция. При някои сухите секре­ти формират запушалка и обтурират лумена на сегментен, лобарен или дори на главен бронх, като предизвикват ателектаза и бело­дробен колапс. Овлажняването, съчетано с ефективна физиотерапия и трахеална аспи­рация, обикновено предпазва от това услож­нение. Бронхоскопия през стомата е показа­на в тежките случаи.
  • Трахеални наранявания. Усложне­ния, като трахео-езофагеална фистула, тра­хеомалация и трахеална стеноза, са редки. Компресията и последващата я некроза на стената са отговорни за много от съобще­ните случаи. Гранулом и ригидна фиброзна стриктура могат да се формират на място­то на трахеостомията вследствие на грешна техника. Проявяват се след отстраняване на трахеостомната тръба.

Перкутанна минитрахеостомия

 Представлява трахеостомия през малка 1—1,5 cm кожна инцизия. Осъщест­вява се посредством вертикален разрез, започващ от долната граница на крикоидния крущял. В трахеята се прониква с игла, покрита с катетър с голям калибър. Вкарва се телен водач в трахеалния лумен, върху който се нанизват дилататори с последо­вателно нарастващ диаметър, докато се постигне необходимият размер на отвора. Трахеостомната тръба се налага върху дилататора. Предимствата на перкутанната трахеостомия са нейната простота, бързи­на и лекотата на поставяне. Усложненията след нея включват хеморагия, фалшив път и пневмоторакс.



Литература:

1.  Baumgartner, Е J. Cardiothoracic surgery. 3rd Edition. Landes Bioscience, 2003.

2.  Franco, K. L., J. B. Putnam. Advanced Therapy in Thoracic Surgery. 2rd Edition. BC Decker Inc., 2005.

3.  Grillo, H. C. Surgery of the Trachea and Bronchi. BC Decker Inc., 2004.

4.  Kaiser, L. R., I. L. Kron, T. L. Spray. Mastery of Car­diothoracic surgery. 2rd Edition. Williams, Wilkins, 2007.

5.  Nesbitt, J., G. Wind. Thoracic Surgical Oncology: Ex­posures & Techniques. Lippincott Williams & Wilkins, 2003.

6.  Parikh, D. H„ D. C. G. Crabbe, A. W. Auldist, S. S. Rothenberg. Pediatric Thoracic Surgery. Springer — Verlag London Limited, 2009.

7.  Sellke, Е W„ P J. Del Nido, S. J. Swanson. Surgery of the Chest. Subiston & Spencer. 8 edition., 2009.

8.  Sellke, F W., P J. Del Nido, S. J. Swanson. Surgery of the Chest. Saunders, an imprint Elsvier, 2005.

9.  Yuh, D. D., L. A. Vricella, W. A. Baumgartner. Manual of cardiothoracic surgery. Johns Hopkins., 2007.

Последно променен на Четвъртък, 14 Януари 2021 15:06