Диагностика на трахеалната патология

Клиничните прояви на трахеалните ле­зии се дължат на обструкция на горните дихателни пътища. Те са диспнея, хриптене и стридор с варираща тежест. Хемоптиза се появява при неопластични заболявания или в резултат от разязвяване и формира­не на гранулационна тъкан при доброкачествени лезии. Анамнезата и клиничният преглед трябва да насочат към трахеалната обструкция и вероятната й етиология. Рент­генографията на гръдния кош често показ­ва отклонения, но при тежка обструкция тя може да бъде представена и от картината на неспецифично възпаление на белите дробо­ве.

При изразена симптоматика пациентите трябва да се изследват повече дори, когато рентгеновата снимка на гръдния кош е явно нормална. Други рентгенографски техники, като въздушно контрастиране, томография, КАТ, магнитен резонанс и изследвания с поглъщане на бариева каша, са полезни как­то за диагностичното уточняване, така и за определяне на анатомичната локализация, големината и характеристиката на лезията.

Трахеобронхоскопия

 Това е основ­но изследване, което осирурява визуално диагностициране на лезията (големина и ха­рактеристика) и хистологичната й верифи­кация. Необходимо е да се подхожда внима­телно при биопсиране на обилно васкуларизирани лезии, поради опасност от кървене, което да причини сериозна респираторна обструкция. При стенотични трахеални ле­зии използването на ригиден бронхоскоп е по-сполучливо. Този бронхоскоп позволява както по-добро оглеждане и оценяване на лезията, така и при необходимост и възмож­ност осъществяване на начална дилатация, която да подобри дихателната проходимост. Задължително е трахеобронхоскопията да даде преценка относно: 

• ендоскопската дължина на трахеята от гласните връзки до карината;
• степента на обструкцията и характе­ристика на ендотрахеалната лезия;
• разстоянието между карината и най-долната част на лезията;
• разстоянието между горната част на лезията и гласните връзки.

При трахеална стеноза е наложително осъществяване на дилатация, достатъчна да позволи преминаване на бронхоскопа през нея. Горните измервания се извършват чрез бронхоскоп, който се вкарва в трахея­та до карината. Отбелязва се върху него с маркер точката, съответстваща на нивото на горните резци. Следва постепенно изтег­ляне на инструмента и маркиране на след­ващите нива, както следва: долна граница на лезията (Ь), горна граница на лезията (с), ниво на гласните връзки (d). Разстоянията се измерват в сантиметри по бронхоскопа (фиг. 1):

(а) до (d) = цялата дължина на трахеята;

(a)  до (Ь) = от карината до долната гра­ница на лезията;

(b)  до (с) = дължина на лезията;

(c)  до (d) = от горната граница на лезия­та до гласните връзки.

При съмнение за трахеомалация, трахеоскопията е най-добре да се извърши с ло­кална или обща анестезия при дишащ паци­ент, за да се оцени колапсът на трахеята.