Тимусът е сложен и високоспециализиран лимфоиден орган.
В млада възраст той е отговорен за развитието, диференциацията и узряването на Т-лимфоцититите като основни участници в клетъчния имунитет на организма. Основно той е съставен от епителни клетки и лимфоцити. Прекурсорните клетки от костния мозък мигрират до тимуса и се диференцират в лимфоцити. Голяма част от тях се разрушават, докато останалите се транспортират до различните тъкани и се превръщат в Т-лимфоцити. Тимусът достига максималните си размери (25—30 g) през пубертета, след което претърпява инволютивно развитие, изразяващо се в постепена трансформация на тимусната тъкан в мастна.
Анатомия на тимуса
Тимусът е разположен точно зад стернума в предния медиастинум и пред големите съдове и перикарда. Образуван е от два лоба, които изтъняват в горния и долния си край под формата на рогове. Това му придава характерна Н-образна форма или форма на пеперуда. Всеки лоб се състои от кора и сърцевина. Той може да расте латерално, достигайки встрани до n. phrenicus. Главният приток на кръв се осъществява чрез аа. thoracicae internae. Допълнително има и кръвоток от a. thyroidea inferior и a. pericardiophrenica. Много рядко е възможно кръвоснабдяването да се извършва от директен клон на възходящата аорта. Вените придружават артериалните съдове с изключение на v. thymica, която е къса и се влива директно във v. brachiocephalica sinistra или v. anonyma [1].
Кисти на тимуса
Кистични лезии на тимуса могат да бъдат открити навсякъде по пътя на тимусната миграция в хода на ембрионалното развитие — от ъгъла на мандибулата до тялото на стернума.
Патологоанатомия и патогенеза. Тимусните кисти се разпознават от останалите кисти по наличието на тимусна тъкан в техните стени. Те са покрити от епител, който може да бъде плосък, цилиндричен или често пъти цилиарен, и са изпълнени със серозна течност, излющени клетки или хеморагично съдържимо. Някои от тимусните кисти имат ембрионален произход поради дефект в развитието. Най-често произходът им, независимо дали са медиастинални или цервикални, е свързан с дегенериращи телца на Hassal в зрелия тимус.
Клинична картина. Най-често кистите протичат абсолютно асимптомно и трябва да достигнат значителни размери, докато дадат някаква симптоматика, която в общи линии би наподобявала симптоматиката на тимомите. Те могат да претърпят по-бърза експанзия поради кръвоизлив в тях или поради респираторна инфекция, като кистите задълбочават протичането на тази инфекция.
Диагноза. Диагностицират се най-често рентгенографски при изследване по повод друго заболяване. По-добре се наблюдават при КТ с контраст. Те изглеждат като образувания с хомогенна плътност, които са в контакт с тимуса, но често навлизат и към интраторакалното пространство (обикновено към едната гръдна половина).
Лечение. Лечението се състои в оперативното им отстраняване.
Литература:
1. Й, Д. Мястото на тимектомията в комплексното лечение на миастения гравис. Канд. дис. София, 1997.
2. Detterbeck, Е С., A. М. Parsons. Thymic tumors. A Review of Current Diagnosis, Classification and Treatment. — In: Pearson's Thoracic and esophageal surgery. Ed. FC Pearson. Churchill Livingstone, 2008, 1589-1615.
3. Gronseth, G. S., R. J. Barohn. Practice parameter: Thy-mectomy for autoimmune myasthenia gravis (an evidence-based review) Report of the Quality Standards Subcommittee of the American Academy of Neurology. - Neurology, 2000, 55, 7-15.
4. Kucharczuk, J. D. Cooper. Transcervical Thymectomy for Nonthymomatous Myasthenia Gravis. — In: Pearson's Thoracic and esophageal surgery. Ed. FC Pearson. Churchill Livingstone, 2008, 1715-1721
5. Singhal, S., L. R. Kaiser. Surgery for Myasthenia Gravis. — In: Pearson's Thoracic and esophageal surgery. Ed. FC Pearson. Churchill Livingstone, 2008, 1549-1562.
6. Yaretzky, A., K. M Steinglass., J. R. Sonett et al. Thymectomy in the management of Myastenia gravis. — Semin. Neurol., 2004, 24, 49-62.
| < Предишна | Следваща > |
|---|
