В проучване на екип с ръководител д-р Пънджаби [Dr. Punjabi], изследващо инсулиновата чувствителност и дишането, разстроено по време на сън (SDB), се доказва взаимовръзка между SDB и инсулиновата резистентност. Резултатите категорично насочват SDB към предиабетни промени в производството на инсулин и глюкозния метаболизъм.Според д-р Пънджаби в досегашните проучвания учените обикновено измерваха телесния отговор на инсулина, без да изследват взаимодействието, което има между понижената инсулинова чувствителност и увеличеното производство на инсулин в тялото.
За да установят недостатъците в предишните проучвания, д-р Пънджаби и колегите му използват два инструмента: двойно енергийна x-ray абсорбциометрия (DEXA), високо прецизна техника за измерване на телесните мазнини, и често използвания интравенозен глюкозо-толерансен тест (FSIVGTT), показващ детайлната картина на инсулиновата чувствителност на пациента във времето.За да изследват връзката между SDB и инсулиновата резистентност, те изследват 118 души, 39 от които без SDB, и 79 – новодиагностицирани със SDB, но все още нелекувани. У всеки от участниците е проследен сънят и нивото на SDB, а след това е направен тест FSIVGGT, за да се установи глюкозния метаболизъм и инсулиновата чувствителност/производство на следващия ден. Установяват, че SDB е сериозно свързан с увеличаване на инсулиновата чувствителност, глюкозната ефективност и намалената функция на клетките в панкреаса – независимо от затлъстяването. Изводът е, че SDB се характеризира с множество физиологични дефицити, които увеличават предразположеността към захарен диабет тип 2.
Източник на информация
American Journal of Respiratory и Critical Care Medicine, Feb. 2009
| < Предишна | Следваща > |
|---|
