Днешните перорални медикаменти за лечение на захарен диабет тип 2 прилагат различни подходи. Комбинацията от две вещества с допълващи се механизми на действие може да помогне повече пациенти да постигнат добър контрол на кръвната си захар. Именно този принцип следва комбинацията от DPP-4-инхибитора ситаглиптин и метформин (Janumet®). Проучванията показват, че Janumet® оптимизира баланса на кръвната захар и по този начин предизвиква по-малко хипогликемии, отколкото СУП.7
Въпреки различните указания и препоръки за терапия повече от 60% от диабетиците не достигат задоволителен гликемичен контрол. 1 Все пак, това е свързано с повишен риск от микро- и макроваскуларни усложнения.2 Възможна стратегия за подобряване на тази ситуация е ранното използване на комбинирана антидиабетна терапия.1 Благодарение на допълващия се механизъм на действие на двете субстанции Janumet® (ситаглиптин / метформин) предлага предимството на оптималния гликемичен контрол.3
Да се използват взаимно допълващите се механизми на действие
Ситаглиптин е инхибитор на дипептидил-пептидаза-4 (DPP-4). Чрез ензима DPP-4 DPP-4 инхибиторите предотвратяват хидролизата на инкретините GLP-1 (глюкагон-подобен пептид-1) и GIP (глюкозо-зависим инсулинотропен полипептид). Така плазмените концентрации на активните форми на GLP-1 и GIP се повишават, което води до глюкозо-зависимо засилване на освобождаването на инсулин и намаляване на концентрациите на глюкагон.4 В допълнение метформинът подобрява инсулиновата резистентност на мускулите и намалява чернодробното производство на глюкоза.5, 6
Подобрен баланс на кръвната захар с Janumet®
В рандомизирано, двойно-сляпо проучване в продължение на 52 седмици, ситаглиптин, приложен като допълнителна терапия към метформин, е еднакво ефективен като метформин плюс глипизид. В групата, приемала ситаглиптин, настъпват значително по-малко хипогликемии (4,9% срещу 32%, р <0,001). 7
Ранното прилагане на фиксираната комбинация от 50 mg ситаглиптин и 1000 mg метформин (два пъти дневно) в течение на 104 седмици довежда до подобряване на гликемичния контрол в сравнение с двете единични субстанции.3 В сравнение с комбинацията от глипизид и метформин комбинацията ситаглиптин/метформин в рандомизирано, двойно-сляпо проучване довежда до еднакво добро понижаване на стойността на HbA1c. В групата с DPP-4 инхибитора дори се случват още по-малко хипогликемии в сравнение с групата на СУП. Освен това, в това проучване е установено и че при прием на ситаглиптин/метформин се губи тегло, докато при глипизид плюс метформин теглото се повишава.8
Благодарение на ефективното понижаване на HbA1c и по-ниския риск от хипогликемии при ранно използване на Janumet® при пациенти с диабет тип 2 се постига бързо оптимизиране на баланса на кръвната захар.
Литература:
1 Del Prato S et al: Improving glucose management: ten steps to get more patients with type 2 diabetes to glycaemic goal. Int J Clin Pract 2005; 59: 1345-55
2 Stratton IM et al: Association of glycaemia with macro-vascular and microvascular complications of type 2 diabetes (UKPDS 35): prospective observational study. BMJ 2000; 321:405-12
3 Williams-Herman D et al: Efficacy and safety of sita-gliptin and metformin as initial combination therapy and as monotherapy over 2 years in patients with type 2 diabetes. Diabetes Obes Metab 2010; 12: 442-451
4 Fachinformation Xelevia®, Arzneimittel-Kompendium der Schweiz, 2011
5 Abbasi F et al: Further evidence for a central role of adipose tissue in the antihyperglycemic effect of metformin. Diabetes Care 1998; 21(8): 1301-1305
6 Kirpichnikov D et al: Metformin: An Update. Ann Intern Med 2002; 137(1): 25-33
7 Nauck MA et al: Efficacy and safety of the dipeptidyl peptidase-4 inhibitor, sitagliptin, compared with the sulfonylurea, glipizide, in patients with type 2 diabetes inadequately controlled on metformin alone: a ran-domized, double-blind, non-inferiority trial. Diabetes Obes Metab 2007; 9(2): 194-205
8 Seck T et al: Safety and efficacy of treatment with sitagliptin or glipizide in patients with type 2 diabetes inadequately controlled on metformin: a 2-year study. Int J Clin Pract 2010; 64: 562-76
| < Предишна | Следваща > |
|---|
