Честотата на захарния диабет в съвременните индустриални общества е твърде висока. Засега все още няма излекуване на това заболяване, така че с лечението от една страна се цели намаляване на усложненията в дългосрочен план, а от друга – постигане на оптимално качество на живот.Сексуалните преживявания и сексуалната функция, както и сексуалната удовлетвореност, са част от психосоциалното здраве и качеството на живот. От много години за мъжете е известно, че при това заболяване могат да се появят сексуални дисфункции, а голяма част от изследователската работа е концентрирана именно към мъжката сексуална дисфункция, по-специално – към еректилната дисфункция.
Много по-слабо е изследвано значението на заболяването захарен диабет за женската сексуалност. Все пак в проведените проучвания има ясни признаци на това, че и женската сексуалност се повлиява негативно от заболяването. Засега обаче мненията относно вида и обхвата на сексуалното разстройство при жени са различни.
По-чести сексуални дисфункции при диабетички?
В обзорна статия, публикувана през 1998 г.,1 в която са обобщени 15 проучвания, след критичен анализ на данните авторите стигат до резултата, че и при жените захарният диабет вероятно има съществено негативно влияние върху либидото, че почти два пъти по-често от контролната група се появяват проблеми, свързани с вагиналното овлажняване, и че не е доказано влияние върху способността за получаване на оргазъм. При това е важно, че някои автори, като напр. Шил [Schiel]2 установяват значимо различие между жените със захарен диабет тип 1 и тези със захарен диабет тип 2. При захарния диабет тип 1 случаите на сексуална дисфункция са около 18%, докато при пациентките с тип 2 такива разстройства са наблюдавани при 42% от тях. През 1987 г. Шрайнер-Енгел [Schreiner-Engel]3 установява, че жените със захарен диабет тип 1 почти не съобщават за някакво негативно влияние върху сексуалността и отношенията с партньора, докато жените със захарен диабет тип 2 посочват разстройства във всички области (либидо, оргазъм, сексуална удовлетвореност, въздействие върху връзката и т.н.). В по-ново проучване, при което са изследвани 50 жени със захарен диабет тип 1 и 47 здрави жени, болните от захарен диабет тип 1, посочват влошаване на сексуалната си функция и по-голямо напрежение вследствие на сексуалните нарушения. Интересното е, че това се отнася само за лутеалната фаза, но не и за фоликулната фаза от менструалния цикъл.4
В друго проучване в Нигерия5, в което са изследвани жени със захарен диабет тип 2, с помощта на анкетата FSFI (Female Sexual Function Index) се установява, че по отношение на възбуда, болки, оргазъм и обща удовлетвореност от сексуалността при жените с диабет сборът на точките е значително по-малък (p<0,05). По отношение на либидото между двете групи не са установени различия. Като благоприятни фактори са описани: млада възраст, кратка продължителност на заболяването от захарен диабет и наличието, респ. отсъствието на менопауза.
Ерол [Erol]6 и сътр. са изследвали жени със захарен диабет тип 2. Сравнени са 72 млади диабетички и 60 здрави жени. Използвана е отново анкетата FSFI. Най-често посочваният симптом при диабетичките е липсата на либидо, посочен от 70% от тях. 62,5% посочват намаляване на чувствителността на клитора, 37,5% се оплакват от вагинална сухота, а 41,6% посочват вагинални оплаквания като цяло. При 49% от тези жени са установени трудности при достигане на оргазъм. Всички тези симптоми при диабетичките са значително по-често срещани.
Запишете час при мамолог от Breast Unit ВМА София!
Енцлин [Enzlin] и сътр.7 изследват 120 жени със захарен диабет тип 1 и 180 – здрави и установяват, че 27% от жените със захарен диабет тип 1 имат сексуални трудности, докато в контролната група това се случва при само 15%. Трудности при овлажняването са значително по-често срещани при жените със захарен диабет тип 1 (14% спрямо 6%).
Кои фактори допринасят за сексуална дисфункция?
Сексуалната дисфункция при жените е комплексен клиничен феномен и винаги е обусловена от взаимодействието на биологични и психосоциални фактори (фиг.). Когато се разгледат биологичните фактори заедно със захарния диабет, се различават директни патофизиологични ефекти върху съдовите неврогенни компоненти на женската сексуална реакция и индиректни, породени от честата коморбидност с основното заболяване. Сред психосоциалните фактори се прави разлика между съществуващи сексуални трудности и факторите, свързани с интраиндивидуалното и партньорско преодоляване на заболяването.
По отношение на преките физиологични ефекти през 2003 г. Ерол8 успява да покаже, че стойностите от биотензиометрията, както в гениталната, така и в извънгениталната област, при диабетичките са значително по-ниски, отколкото при не-диабетичките. Най-силно е увредена чувствителността на интроитуса, вагината, лабиа минора и клитора. Тези лабораторни параметри нямат връзка със субективната сексуална дисфункция. Авторите правят извода, че захарният диабет влияе върху соматичната сензорна система, но че от това не винаги следва сексуална дисфункция и тя не е в пряка връзка с този патофизиологичен ефект. Противоречиво се дискутира въпросът доколко съпътстващите заболявания на захарния диабет нарушават сексуалната функция.
Енцлин [Enzlin]7 установява, че жените с диабетни усложнения не се оплакват по-често от сексуални трудности, отколкото тези без усложнения и че невропатията, нефропатията и ретинопатията нямат съществена връзка със сексуалната дисфункция.
В друго проучване същите автори9 установяват, че съществува зависимост между броя на усложненията и броя на сексуалните проблеми. Сред най-важните психологични фактори авторите посочват, че жените с диабет и сексуални проблеми имат негативна нагласа към своето заболяване, по-големи емоционални трудности при приспособяване, те са по-недоволни от лечението си и в ежедневието си имат повече негативно влияние. В същото проучване е установена ясна зависимост между депресията и сексуалната дисфункция при жените-диабетички. Особено голяма е зависимостта от загубата на либидо и нарушенията на възбудата.
В своето изследване Салониа [Salonia]4 установява, че 52% от изследваните диабетички достигат точките по скалата на Бек на депресията, които съответстват на клинична депресия. Тези резултати са в изключително голяма зависимост от нарушенията във възбудата и сексуалната неудовлетвореност, а са по-малко изразени при нарушенията на оргазма.
Като цяло изследванията, занимаващи се с влиянието на партньора върху сексуалността на пациентки с диабет, са малко. В количествено проучване10 се описва, че жените с диабет изпитват чувство на вина пред своите партньори и се стараят да изразят с думи сексуалните си затруднения.
В проучванията на Енцлин и Салония4 се показва, че жените с диабет и тези от контролната група със сексуални проблеми имат повече трудности във връзката с партньора.
Обобщение
Жените със захарен диабет страдат по-често от сексуални дисфункции от своите здрави връстнички, като тези разлики не са установени във всички проучвания и в данните има голяма доза променливост. Най-честите трудности са във фазата на възбуда, отнасят се до овлажняването, като данните относно измененията в либидото също са много различни. Способността за оргазъм изглежда е най-малко нарушена. Сексуалната дисфункция може да бъде причинена от директни физиологични ефекти (намаляване на чувствителността в областта на външните полови органи), както и от индиректни ефекти във връзка с диабетните съпътстващи заболявания. Изглежда обаче, значението на тези биомедицински фактори е по-слабо от влиянието на психосоциалните фактори като индивидуаллното преодоляване на заболяването, депресията и качество на партньорската връзка.
Фиг. Патогенеза на сексуалната дисфункция
|
Сексуална дисфункция при диабетички |
||
|
Директен патофизиологичен ефект |
Интраиндивидуално справяне с болестта |
Справяне с болестта от страна на партньора |
|
Индиректен ефект посредством коморбидността |
Предшестващи сексуални проблеми |
|
|
Биомедицински фактори |
Психосоциални фактори |
|
Литература:
1 Enzlin P et al: Diabet Med 15; 809–815 (1998)
2 Schiel R et al: Diabetes Res Clin Pract 1999 May;
44(2); 115-21
3 Schreiner-Engel P et al: J Psychosom Res 1987;
31(1); 23-33
4 Salonia A et al: Diabetes Care 2006; 29(2); 312
5 Olarinoye J et al: J Sex Med 2008; 5(4); 878-86
6 Erol B et al: Sex Marital Ther 2002; 28 Suppl 1;
55-62
7 Enzlin P et al: Diabetes Care 2002;25(4); 672-7
8 Erol B et al: Int J Impot Res 2003; 15(3); 198-202
9 Enzlin P et al: Diabetes Care 2003; 26(2); 409-14
10 Sarkadi A et al: Diabetes Educ 2003; 29(4); 641-52
Автори: Проф. д-р Йоханес Бицер,
Д-р Юдит Алдер
Университетска клиника по женско здраве в Базел
Spitalstraße 21, CH-4031 Базел
| < Предишна | Следваща > |
|---|
