Терапия на бъдещето - от модерните медикаменти до стволовите клетки

Сряда, 12 Септември 2012 00:00

Непрекъснатият контрол на кръвната захар, а заедно с това и предотвратяването на диабетните усложнения, са успешни само при определени условия - въпреки съвременните антидиабетни медикаменти и инсулиновите препарати. Поради тази причина е необходимо да се разработват иновативни антидиабетни медикаменти. В целия свят интензивно се търсят алтернативи на приложението на екзогенен инсулин, като в центъра на интереса е функционалната замяна на бета-клетките.

Нови медикаментозни подходи за контрол на гликемията

В идеалния случай новите разработки на медикаменти за контрол на гликемията при диабетици трябва да съдържат иновативни, взаимно допълващи се принципи на действие и освен понижаването на нивото на кръвната захар трябва да имат още позитивен ефект върху макро- и микросъдовите крайни събития. Групите антидиабетни медикаменти, намиращи се на различен етап от разработването си, обхващат инхибиторите на натриево-глюкозния-котранспортер от тип 2 на бъбреците (SGLT-2-инхибитори), противовъзпалителните медикаменти (Xoma, Anakinra), пероралния инсулин, активаторите на глюкокиназата, инкретин-миметиците с удължено освобождаване (GLP-1-аналози), сиртуините и активаторите на G-протеин-свързаните рецептори (GPR-активатори) (табл.).

Група медикаменти	Принцип на действие	Приложение
Инхибитори на натриево-глюкозния-котранспортер тип 2 на бъбреците (SGLT-2-инхибитори)	Блокират специфично SGLT-2 на бъбреците, изкуствено индуцират глюкозурия	Понижаване на кръвната захар, намаляване на теглото при ЗД тип 2 и тип 1
Противовъзпалителни средства (Xoma, Anakinra)	Блокери на IL-2	Понижаване на кръвната захар, блокиране на възпаленията, съхраняване на бета-клетките при ЗД тип 2
Перорален инсулин	Като подкожния инсулин	Понижаване на кръвната захар, при ЗД тип 2
Активатори на глюкокиназата	Инсулинотропно чрез глюкокиназа в бета-клетките	Понижаване на кръвната захар, при ЗД тип 2
Нови инкретинови миметици с удължено освобождаване (GLP-1-аналози)	Инсулинотропно, глюкагоностатично, повишаващо насищането, блокиращо резорбцията посредством активиране на GLP-1-рецептора	Понижаване на кръвната захар, намаляване на теглото при ЗД тип 2, депо-форми инжекции 1x седмично
Сиртуини	Инхибиране на възрастово обусловените клетъчни изменения чрез активиране на Sirt-молекулите	Съхраняване на бета-клетките, противовъзпаление при ЗД тип 2
Активатори на рецепторите, свързани към G-протеина (GPR-активатори)	Инсулинотропно и -очувствяващо чрез активиране на специфичните GPRs на бета-клетките и черния дроб	Понижаване на кръвната захар, подобрява обмяната на мазнините при ЗД тип 2
Табл.: Нови разработки на анти-диабетни медикаменти

Терапия за замяна на бета-клетките

Трансплантирането на човешки Лангерхансови острови и панкреас вече е клинично въведена алтернатива на внасянето на екзогенен инсулин. Поради недостатъчната наличност на подходящ донорски материал обаче, без да се обръща внимание на другите съществуващи проблеми, прилагането на тази форма на терапия продължава да бъде ограничена (докато се намерят алтернативни източници на клетки, произвеждащи инсулин). Стволовите и прогениторните клетки биха могли да бъдат такъв източник, от който, поне теоретично, биха могли да се генерират клетки, произвеждащи неограничено количество инсулин.

Култивираните ембрионални стволови клетки (ES) от мишки, маймуни и от хора могат да се диференцират в инсулин-позитивни клетки. В протоколите от трансплантации се посочва, че туморогенният потенциал на тези клетки, който не е за подценяване, представлява съществена бариера за използването на генерираните от ES-клетки инсулин произвеждащи клетки.

Най-новите изследователски резултати показват, че чрез интегриране на специфични молекули в клетките с ембрионален характер соматичните телесни клетки на възрастните хора могат да бъдат обратно програмирани. Тези т.нар. индуцирани плурипотентни стволови клетки (IPS) са пробив в това изследване, стига получените с тази техника нови специфични за пациента стволови клетки за замяна на органи да могат да бъдат генерирани без ограничения поради етични съображения.

При зрелите стволови клетки респ. плурипотентните прогениторни клетки няма етични възражения и при автоложна трансплантация те преодоляват проблема на алогенното отхвърляне. Наличие на зрели стволови клетки е доказано в епитела на панкреасните каналчета и дори в Лангерхансовите острови (дуктусни стволови клетки, островни стволови клетки). Стромата на костния мозък е подходящ източник за зрели стволови клетки. Там се установява наличие на стволови клетки от мезенхима, които имат голяма пластичност. Досега няма еднозначно доказано спонтанно или индуцируемо диференциране на тези клетки в инсулин-произвеждащи клетки.

Обобщавайки, в момента сме достигнали ниво, при което със сигурност може да се твърди, че в бъдеще могат да се разработят стратегии, за да се генерират – без значение на източника – напълно функциониращи инсулин произвеждащи бета-клетки.