В индустриалните държави хипертонията се е превърнала във всеобща болест на народа. Високите стойности на артериалното налягане (АН) са свързани с висок сърдечно-съдов риск. За да се увеличи продължителността на живота на пациента, е необходимо непременно да се нормализира индивидуалното му АН. Задоволителният контрол на АН заема водещао място в смисъла на понижаване на индивидуалния риск именно при наличие на метаболитен синдром, захарен диабет и късни органни увреди (ССЗ и др.).1, 2, 3
В проучването LIFE впечатляващо е показано, че, освен че понижава АН, антихипертензивната терапия, базирана на лосартан, понижава и риска от инсулт.4 Този ефект е особено изразен в подгрупата на диабетиците (–21% намаляване на относителния риск от инсулти, –39% намаляване на относителния риск от общата смъртност спрямо терапията, базирана на атенолол).5 Последните резултати на Учида [Uchida] и сътр. показват: при пациенти с метаболитен синдром лосартан повишава концентрациите на адипонектина, които имат връзка с подобряването на инсулиновата чувствителност.6 Неотдавна в клинично проучване Опарил [Oparil] и сътр. доказват и при пациенти със затлъстяване, че лосартан, титриран до 100mg+25mg хидрохлоротиазид (НСТZ), може да понижи АН до целевите стойности. В същото проучване се подчертава мястото на комбинираната терапия с HCTZ. Самостоятелно лосартан 100mg не превъзхожда лосартан 50mg.7 Така клиничните проучвания изчерпателно доказват голямото значение на лосартан+HCTZ.
В приложното наблюдение „flash“ е проследено – доказаното в клинични проучвания – антихипертензивно действие на комбинацията от лосартан + НСТZ в практиката. Поканени са лекари да документират проспективно 3–9 хипертоници, които с предшестващата си терапия за понижаване на АН – с ACE-инхибитори или нискодозирани AТ2-блокери – не достигат нормалното АН, или чиято терапия е трябвало да бъде преустановена поради непоносимост и при които е взета под внимание терапия с тази комбинация. Периодът на наблюдението е от февруари до декември 2007 г.
Събрани са изходните демографски данни, статусът на лечението и съпътстващите заболявания на пациентите. Освен това – в съответствие с поставената цел – са обхванати стойностите на АН и (други) основания за промяната на терапията, както и евентуално настъпилите нежелани инциденти. Ефективността на лечението е документирана с помощта на контролно изследване след около 4 до 6 седмици. Към лекарите е отправен призив да съобщават за тежките нежелани инциденти, а другите наблюдения се документират в анкетните карти.
В това приложно наблюдение участват 761 лекари, работещи в Австрия. Документирани са общо 2 122 пациенти (от които 998 мъже) (средна възраст 65,5 години, SD±1,6). Най-често документираното съпътстващо заболяване е захарен диабет (n=635, от тях 294 мъже) и ССЗ (n=450, 216 от тях мъже) (възможни са повторения). Среден BMI от 27,9kg/m² показва колко е висок делът на пациентите с наднормено тегло - ежедневната картина в клиничната практика в Австрия. В подгрупите със захарен диабет и/или ССЗ средният BMI дори е 29,6, респ. 28,4kg/m².
Въпреки предварителното лечение средното систолно АН в началото на лечението е 163mmHg (SD±15,9), диастолното АН е 95,0mmHg (SD±9,6). Тези изходни стойности не се различават много в подгрупите със захарен диабет и/или ССЗ от общата популация (165,3/93,0mmHg (SD±16,6/10,4) при пациентите със ССЗ; 166,5/93,8mmHg (SD±15,8/9,9) при пациентите със захарен диабет).
В популацията като цяло лечението с лосартан + НСТZ в продължение на четири до шест седмици понижава АН спрямо изходните стойности средно с още –23,8mmHg (систолно) и с –11mmHg (диастолно налягане). В подгрупата на диабетиците с предшестващо антихипертензивно лечение АН е понижено с –25/–10mmHg – сравнимо с това при ССЗ-пациенти.
В рамките на това изследване се съобщава за 33 инцидента, довели до прекратяване на терапията, 3 от които тежки (2 хипертонични кризи, 1 анемия поради дефицит на витамин B12), които лекуващият лекар не смята, че имат причинна връзка.
По този начин това приложно наблюдение доказва изчерпателно, че антихипертензивното титриране на дозата до фиксираната комбинация от 100mg лосартан/25mg хидрохлоротиазид представлява ефективна и действаща мярка за подобряване на контрола на АН. Именно при AТ2-блокери комбинацията с HCTZ е задължителна – фиксираните комбинации могат значително да подобрят сътрудничеството на пациента.
Литература:
1 ESC and ESH Guidelines 2007
2 Slany J и сътр., Journ Hyperton 2007; 1/07: 7-11
3 UKPDS, Lancet 1998; 352: 837-853
4 Dahlöf и сътр., Lancet 2002, 359: 995-1003
5 Lindholm и сътр., Journal of Hypertension 2002, 20: 1879-1886
6 Metabolism Clinical and Experimental 2008; 57: 1278-1285
7 Curr Med Res Op 2008; 24: 1101-14
8 Coca и сътр., Journ cardiovasc Pharmacology 2002; 39: 824-833
Проф. д-р Бернд Ебер, ръководител на кардиологичното отделение в болницата във Велс
| < Предишна | Следваща > |
|---|
