Отношението на обществото към хората с наднормено тегло е обикновено крайно негативно – от присмех до презрение. Преодоляване на “епидемията” от затлъстяването е важна не само поради здравословни причини като повишен риск от диабет, хипертония, инфаркт, бъбречни и други проблеми. Много по-страшни понякога са психо-социалните проблеми, пред които се изправят хората, страдащи от обезитет.
ПРИЧИНИ ЗА ОБЕЗИТЕТА
Според водещи специалисти в областта на ендокринологията и метаболитните заболявания да се обясняват причините за наднорменото тегло само със свръхпредлагането на високоенергийни храни и недостатъчната двигателна активност е неадекватно, незадълбочено и повърхностно. Днес като основополагащи се разглеждат следните фактори: условия от феталния и кърмаческия период (например ниско тегло при раждането), генотип, фактори на храненето, урбанизация, имиграция, социални и културни особености.
ДИСКРИМИНАЦИЯ И ЗАКЛЕЙМЯВАНЕ
Пълните хора са обект на негативни предразсъдъци и са критикувани като непоследователни, със слаба воля, мързеливи и неатрактивни. Вследствие на тази дискриминация те биват отхвърлени от обществото, а в много случаи и социално изолирани. Още в детска възраст “дебеланкото” е заклеймяван от медии, учители, родители и даже от лекарите. Съучениците и приятелите дори започват да гледат на дебелото дете като на аутсайдер. По-късно професионалното обкръжение подема същата вълна за негативна оценка. Околните не спират да натякват на “дебелака”, че е различен, че е виновен, че е втора категория човек. Съществен принос за осъждане на хората с наднормено тегло имат медиите. Много често журналистите се отнасят към „дебелите“ с по-голяма жестокост отколкото към престъпниците и провалените политици. В списанията само слабите хора са хубави, в рекламите и романтичните сцени от фирмите почти не показват хора с наднормено тегло.
ДЕБЕЛ – БЕЗ ПРАВО НА САМОЧУВСТВИЕ
В свое проучване д-р Фрийдман успява да докаже, че случаите на заклеймяващите преживявания са свързани с последващи ги депресии, психо-соматични и психиатрични симптоми. Сред 93-мата участници в проучването, силно вярващи в мотото “да си слаб е хубаво”, особено изразено е ниското самочувствие. В едно друго изследване д-р Томас е анкетирал по темата заклеймяване 76 души с обезитет, които в продължение на години са се борили с наднорменото си тегло. От тях 36 още в детска възраст вече са придобили неприятен опит от дискриминация, 41 – в младежка възраст, а 72 – при порастването си. Цели 50 на сто от тези лица съобщават за унижения и оскърбления от страна на лекари и медицински сестри по повод на телесното им тегло.
ЩОМ СИ БЕДЕН, НАПЪЛНЯВАШ
В свое проучване д-р Карин Матюс успява да докаже, че ниският икономически статус е причина за повишено излагане на стрес, като така се събуждат повече негативни, отколкото позитивни емоции. Преобладаването на негативните емоции предизвиква влияния върху ендокринната система, водещи до лош изход за здравето. Струпването на отрицателни преживявания води и до компенсаторно “нахвърляне върху храната” с цел създаване на някакви приятни усещания макар и за кратко.
При хората с по-малки финансови възможности ресурсите за преодоляване на стреса са ограничени или нестабилни, от друга страна – те “не могат да си позволят” качествена храна, а от трета – възможностите им за реагиране са ограничени поради социално напрежение и ограничен контрол над ситуацията.
В няколко проучвания се доказва и ролята на фамилното обкръжение („risky family“) върху метаболитните дисфункции на пълния човек чрез изразена враждебност и лошо качество на социалните контакти. Доказана е и обратнопропорционалната зависимост между броя на случаите на затлъстяване спрямо образователния статус и дохода.
ИГНОРИРАЙТЕ ПРЕЗРЕНИЕТО НА ОКОЛНИТЕ
От тези изследвания може да се направи изводът, че хората с ниски доходи, по-ниско образование и негативна среда – семейна, приятелска, професионална – са по-предразположени към затлъстяване. Пълните се движат по-малко, хранят се с повече и с по-евтини калорични храни и са подложени на по-висок психо-социален стрес.
В различни проучвания е описано, че лекарите и членовете на семейството са най-честите източници на осъждане за хората с наднормено тегло. Тази тенденция е отразена в проучване на Х. Абрахамиан и сътрудници.
Ако “пълният” не може да си изработи ефективни начини за игнориране на отхвърлянето от страна на околните, това води до постоянното му огорчение и обида, изолация и депресии. Това отваря наново порочния кръг на затлъстяването.
| < Предишна | Следваща > |
|---|