Тенденциите на минимално инвазивната хирургия за имплантиране на тазобедрени протези показват, че тук се засягат абсолютно положителни аспекти: по-малък достъп, по-щадящо засягане на залавните места на сухожилията и мускулите, а по този начин – възможности за по-ранно мобилизиране и отсъствие на болка. Но след приблизително шест седмици резултатът, сравнен с този при класическия достъп, е същият. Когато се говори за минимално инвазивен достъп, трябва да се знае, че и тук има най-различни методи. Затова най-напред трябва да се запитаме: Кой точно се има предвид? Дорзолатерален, вентролатерален или вентрален? Кой всъщност е минимално инвазивният и клинично най-ефикасният?
Колко възпрепятстване на видимостта?
Трябва да се запитаме, от колко процента възпрепятстване на видимостта и прегледността за оператора предимството се превръща в недостатък за пациентите, т. е. колко видимост е необходима, за да може да се имплантира все така добре, както при класическия метод. По примера на капсулата трябва да се запитаме, как може да бъде предотвратена интерпозиция на меките тъкани между металната черупка и костния ацетабулум. Същото важи и за първичната стабилност на стеблото. Трябва ли да се използват имплантати от второ качество, защото по-оптималните не могат да се напъхат през малкия разрез на кожата? От колко процента намаляване на достъпа желаното щадене на меките тъкани се превръща точно в обратното, а именно максимално травмиране на меките тъкани (Mardones R и сътр: Muscle Damage after Total Hip Arthroplasty Performed with the Two-Incision and Mini-Posterior Techniques. The Frank Stinchfield Award Paper, Meeting of the Hip Society, Washington D.C. 2005; Fehring TH K & Mason J B: Catastrophic Complicationsof Minimally Invasive Hip Surgery. J Bone Joint Surg Am 2005; 87: 711-714).
Отворът с размер на илик не е практичен
Ето защо не размерът на разреза, а щаденето на меките тъкани трябва да се разглежда като най-решаващото предимство на метода. За съжаление, в момента в мозъка на пациентите дълбоко се е загнездила фаталната дума „достъп през отвор като илик“, въпреки че се е утвърдила в клиничната практика като непрактична. Сериозно трябва да се представят още и границите на индикациите (затлъстяване, контрактури на ставите, възраст, остеопороза) и съвсем открито и усложненията, като напуквания на трохантера, фисури на фемура и др., които обръщат предимствата в точно обратното.
Твърде голям маркетингов интерес?
Според мен голям проблем са публичните изяви на застъпниците на най-различните методи за MIS. Нека с ужас си спомним за Robodoc, за който пациенти направо бяха принуждавани посредством медиите да отиват в онези клиники, където се прилагаше този метод. За тяхно щастие съществуваха само няколко такива Robodoc центъра. При минимално инвазивната тазобедрена ендопротеза ситуацията е още по-опасна. Тук всеки, чувстващ се благословен, посредством медиите може да съобщи на пациентите, че е най-добрият и поради това – от първостепенна величина. Това раздвояване на пациентите с помощта на медиите е съмнително, но при добрите оператори поне без значителни телесни недостатъци за болния, но при лош хирург има много усложнения.
Извод
Като обобщение: Път за новите, по-добри и по-сигурни методи в тазобедрената хирургия, но строг контрол по отношение на индикациите и усложненията и бягайте от онези, които смятат, че с помощта на пресата ще се доберат до голямата сделка.
Проф. д-р Карл Цваймюлер
| < Предишна | Следваща > |
|---|
