Доц. д-р Мартин Фридрих от ортопедичната болница в Шпайзинг публикува във виенското седмично списание “Wiener Wochenschrift” (2007; 119: 189-197) австрийски водещи принципи, базирани на доказателствата, с цел да се постигне по-добро лечение на острите и хронични неспецифични болки в кръста. Предлагаме на Вашето внимание откъс от публикацията.
По дефиниция болките в кръста (low back pain) са болки, разположени между 12-тия чифт ребра и долните седалищни гънки, като могат да се простират и до долните крайници. В индустриалните страни засегнатите от такива болки през живота си са между 60% и 85%. За обществото те причиняват големи разходи, и то преди всичко – индиректно, поради отсъствия от работа, по-малко чрез преките разходи за лечение. В повечето случаи това са неспецифични болки в кръста. Специфични болки са онези, при които може да се установи специфична причина за тях. Това са само 15% от случаите. Предупредителните сигнали – т.нар. „red flags“ – са алармиращи симптоми, които се срещат често при специфичните болки в кръста. Към специфичните болки в кръста спадат и онези, причинени от неоплазми, наранявания, възпаления, инфекции, метаболитни заболявания на костите, психични заболявания, някои дегенеративни изменения, дразнения на нервните окончания или синдромът Cauda-equina. От съществено значение е те да бъдат разграничавани от неспецифичните болки в кръста, тъй като е необходима и специфична терапия. Преди началото на терапията и след това – ако резултатът е незадоволителен, пациентите с болки в кръста трябва да се прегледат за наличие на red flags. От значение за контрола на терапията е продължителността на симптомите на болките в кръста. Различават се акутни (с продължителност под 6 седмици), субакутни (6 до 12 седмици) и хронични (повече от 12 седмици или епизодични за срок от 6 месеца) болки в кръста. Психосоциалните предупредителни сигнали – т.нар. „yellow flags“ – са прогностичен фактор, свързан тясно с неблагоприятен ход на хроничното заболяване, в рамките на което може да се стигне до значително ограничение на движението.
Препоръка за лечението
На първо място се препоръчва пациентите да бъдат добре информирани за най-често добрата прогноза на неспецифичните болки в кръста, като те бъдат посъветвани да запазят възможно най-много активността си. Опитът показва, че така болките намаляват, функциите се подобряват и се предотвратява хронифицирането им. Могат да се използват обикновени болкоуспокояващи средства, нестероидни противовъзпалителни медикаменти (НСПВС, като се съблюдават контраиндикациите), мускулни релаксанти и мануална терапия, за да се подобри или задържи функционалната активност. Различни психосоциални фактори и поведенческо-терапевтични мерки могат да предотвратят хронифицирането на болките в кръста. Ако все пак се стигне до хроничност, освен споменатите болкоуспокояващи медикаменти временно могат да се предписват опиоиди, антидепресанти като коаналгетици, а при наличие на невропатични болки – и антиконвулсанти. Като нефармакологично лечение с цел подобряване препоръчваме лечебната гимнастика (физиотерапия), фитнес, масажи и активно обучение за стойката (ориентирана спрямо работното място и увреждането). Допълнително трябва да се прилагат и психологично-психотерапевтични мерки, методи, ориентирани към преодоляване на препятствия, поведенческа терапия и релаксация. В напредналите стадии на хроничност от значение са мултидисциплинарни програми с висока интензивност и продължителност. Целите на лечението са намаляване на болките, подобряване на функциите и активността, както и участие в трудовия живот, включително връщане или запазване на работоспособността.
Автор: Доц. д-р Мартин Фридрих,
Отделение за терапия на ортопедични
болки, Spine Unit, Center of Excellence for
Orthopaedic Pain Management Speising
(CEOPS), Ортопедична болница в Шпайзинг
| < Предишна | Следваща > |
|---|
