Под председателството на Герт Валенкамп лекари от осем държави дискутират влиянието на костните цименти, съдържащи антибиотици, върху издръжливостта на имплантатите и се представят процеси, за да се предотврати бактериалната адхезия към имплантатите.
В Европа процентът на операциите за протезиране на тазобедрената става, при който се налага ревизия поради възникнали инфекции при имплантирането, варира между 1 и 8 %. По-висок риск от развитие на инфекция има при по-възрастни пациенти и при такива с понижена имунна защита като диабетици или хора с други метаболитни заболявания, отколкото при млади хора без придружаващи заболявания. Костните цименти, съдържащи антибиотици, се прилагат в ревизионната хирургия на тазобедрената става в много европейски страни. В доклада си д-р Шпирингс от Холандия представя своите постижения в областта на профилактиката на инфекции с помощта на костни цименти, съдържащи антибиотици, смесени под вакуум, като например: Palamed G и Palagos R+G. Както подчертава д-р К.-Д. Кюн, приготвените по този начин костни цименти са за предпочитане пред ръчно подготвените. Препаратът Copal, съдържащ Gentamycin и Clindamycin, е представен във връзка с лечението на септични разхлабвания. Използвани съвместно, тези два антибиотика разгръщат синергичен ефект, под чието въздействие над 90% от бактериите спират развитието си.
Веднъж или два пъти?
Според мнението на специалистите решението дали ще се действа веднъж или на два пъти зависи от момента на поставяне на диагнозата. Според д-р П. Гастон от Единбург, Великобритания, основните показатели за наличие на възпалителен процес са CRР, СУЕ и култура от ставния секрет. Ако един от тези показатели е отрицателен, с 90% сигурност може да се изключи наличие на инфекция. Признаците за хронична инфекция са болки в състояние на покой, увеличение на болките при пасивно движение, ограничаване на подвижността и “топла” става. Клиничната диагноза се потвърждава с изследване на CRР, СУЕ и с рентген. В цяла Европа има консенсус – в случай на ранна инфекция в рамките на три седмици след първоначалната имплантация протезата може да се спаси или подмени. В такъв случай се налага лаваж, почистване на огнището, дебридмънт, последвани от системна антибиотична терапия. В случай на ранни и късни инфекции екипът на Хамбургската ендоклиника имплантира нова протеза с лаваж и дебридмънт. Ре-имплантация се предприема, ако бактериалният щам не е идентифициран, а условията за зарастване не са достатъчни. За успех се смята издръжливост за период от 10 години при 91% от пациентите. В случай на проява на инфекция след първите 4 седмици след операцията се препоръчва повторно имплантиране. Във Франция, Италия и Холандия се предприемат ре-имплантации в 90% от случаите, при което още веднъж се подчертава важната роля на локалната антибиотична терапия под формата на спейсъри и РММА-Gentamycin вериги.
Автор:
Д-р Мартина Майер
| < Предишна | Следваща > |
|---|
