
Образната диагностика на заболяванията на белите дробове стои в основата на повечето от диагностичните алгоритми в ежедневната клинична практика. Разликата в рентгеновата плътност между белодробния паренхим, медиастиналните структури и костите, формиращи гръдната стена, определя високата диагностична стойност на конвенционалните рентгенови изследвания. Възможността за полипозиционно изследване и проследяването в реално време на движението на диафрагмите, гълтателните движения, перисталтиката на хранопровода или придадените пулсации на големите съдове правят скопичното наблюдение неразделна част от функционалната диагностика [1].
Образна диагностика



