Показания за бронхологично изследване

Фибробронхоскопията има водеща роля в диагностичното и терапевтичното пове­дение в пулмологията и гръдната хирургия. Показанията за ФБС дава Ikeda: а) кръвотечение от дихателните пътища; б) не­обосновано дълго персистираща хронична кашлица; в) дрезгав глас; г) рентгенологично видимо засенчване в белия дроб. Landa (1978) разделя показанията на диагностични и терапевтични, а Американската торакал­на асоциация (1986) първа систематизира индикациите за ендоскопско изследване на трахеобронхиалното дърво (ТБД):

Диагностично приложение

1. За диагностика на белодробни лезии с неизвестна етиология, рентгенологично ма­нифестиращи се с инфилтрати, локализира­ни изменения или ателектази.
2. За оценка на проходимостта на дихателните пътища.
3. За изследване на необясними хемоптизи, персистираща повече от 3 месеца или променяща характера си кашлица, локали­зирани хрипове или стридор.
4. За търсене на произхода на съмнител­на или положителна цитология от храчка.
5. За определяне етиологията на необяс­нима парализа на гласните връзки или диа­фрагмата, синдрома на горна празна вена, хемоторакс или неясен плеврален излив.
6. За оценка на проблеми, свързани с ендотрахеалните тръби (вкл. трудна конвен­ционална интубация), като трахеална увреда, обструкция на дихателните пътища.
7. За оглед на назофарингеални и ларингеални лезии.
8. За определяне стадия при белодробен карцином (предоперативно) и след това ево­люцията вследствие приложената терапия.
9. За взимане на материал за микробио­логично изследване.
10. При подозиране за трахеоезофагеална и бронхоплеврална фистула.
11. За определяне локализацията и раз­мера на увреда на трахеобронхиалното дър­во след остро инхалиране на дим или аспи­рация на стомашно съдържимо.

Терапевтично приложение

1. За отстраняване на задържан секрет при невъзможност за евакуация с конвен­ционалните методи.
2. За остраняване на чужди тела.
3. За отстраняване на ендолуминална тъкан с щипка, лазер, криохирургия или електрокаутер.
4. За поставяне на стент.
5. При трудна интубация в пациенти с различни причини (шиен спондилит, дентални проблеми, миастения, акромегалия, ахалазия, пълен стомах, травма на глава, шия, ларинкс и трахея и др.).

Основната индикация за ФБС си оста­ва диагноза и терапевтично поведение при бронхиалния карцином. Използваните диаг­ностични методи с ФБС показват 67% сензитивност и 100% специфичност. При пери­ферни белодробни лезии ендоскопското из­следване трябва да бъде първа стъпка. Ако лезиите са по-големи от 1 cm ФБС е с пре­димство, защото позволява оглед на ТБД и може да се извърши стажиране на лимфните възли при много нисък процент усложнения.

Хемоптизата е препоръчително да се прецизира ендоскопски практически по вре­ме на активно кървене до 48-ия час. Ако процедурата се извърши след това има сла­ба информативност. Необилното кървене също е индикация за ФБС дори при нормал­на ренгенова графия. В такива случаи при 10—33% от случаите се открива неоплазма.

При дифузни белодробни заболявания основно диагнозата се постига с трансбронхиална белодробна биопсия (ТББ) и бронхоалвеоларен лаваж (БАЛ), като сензитивността достига 89%, а специфичността — до 94%.

В диагностицирането на белодробна ин­фекция ролята на ФБС е да се вземе матери­ал за микробиологично изследване и търсе­не на бактериален причинител, туберколоза или гъби. Сензитивността на ФБС метода достига 84%, а специфичността е 100%.

Автор: Димитър Костадинов

4.  Dutau, H., D. Breen. Endobronchial laser treatment: an essential tool in therapeutic bronchoscopy. — Eur. Respir. Mon., 2010, 48, 149-160.

5.  Hermeans, F. H., T. C. Van Engelenburg, F. J. Visser, F. B. Thinnissen, R. Termeer, J. P Janssen. Diagnostic yield of transbronchial histology needle aspiration in patients with mediastinal lymph node enlargement. — Respiration, 2003, 70, 631-635.

6.  Herth, Е J. Е Endobronchial management of central cancer. - Eur. Respir. Mon., 2009, 44, 336-348.

7.  Hopkinson, N. S„ T. Е Toma, D. M. Hansell at al. Effect of bronchoscopic lung volume reduction on dynamic hyperinflation and exercise in emphysema. — Am. J. Respir. Crit.Care. Med., 2005, 171, 453-460.

8.  Lam, В., M. Е Wong, S. L. Fung at all. The clinical val­ue of autofluorescence bronchoscopy for the diagnosis of lung cancer. - Eur. Respir. J., 2006, 28, 915-919.

9.  Mehta, A. C., R. J. Harris, G. E. De Boer. Endoscopic management of bening airway stenosis. — Clin. Chest. Med., 1995, 16, 401-413.

10.  Moghissi, K., K. Dixon, M. Stringer, T. Freeman, A. Thorpe, S. Brow. The place of bronchoscopic photodynamic therapy in advanced unresectable lung cancer: experience of 100 cases. — Eur. J. Cardiotho- rac. Surg., 1999, 15, 1-6.

11.  Piere, A. F. Bronchoscopy. — In: Thoracic and esoph­ageal surgery. New York: Churchill Livingston, 2008, 89-102.

12.  Sheski, Е D., Е N. Mathur. Cryotherapy, and brachytherapy. - Clin. Chest. Med., 1999, 20, 123-138.

13.  Vincent  et al. A Pilot Study of Narrow-Bland Imaging Compared to White Light Bronchoscopy for Evalua­tion of lung cancer. - Chest., 2007, 131, 1794-1799.

14.  Wahidi, A. et al. State of the Art. Interventional Pulmonology. - Chest., 2007, 131, 261-274.