Трайно отслабване: Защо то е толкова трудно?

Как може да се разбере, че хората от всички възрасти, които страдат значително от наднорменото си тегло, знаят за възможните свързани рискове, изложени са на дискриминация, както и че са готови да дадат почти всичко, за да отслабнат – не просто да ядат по-малко и да се движат малко повече? Кои капани на психиката затрудняват толкова много засегнатите и хората около тях?

Затлъстяването е хронично заболяване с много усложнения. Намаляването на телесното тегло при възрастни с консервативно (не хирургично) лечение е в тесните граници до 5 кг, които могат да бъдат задържани за повече от четири години. Повече би било реалистично само при все по-малък брой заболели (Даниелс 2006 г.). Според метаанализа на предишни програми за отслабване на Eблинг, Павлик и Лудвиг [Eb-beling, Pawlik & Ludwig] (2002), публикуван в Lancet, противно на всички очаквания за трайно намаляване на тегло, отслабването при деца/юноши със затлъстяване до голяма степен е неефективно.

Опитите на професионалните помощници и най-близките на децата, младежите и възрастните, с призива „просто яж (!) малко по-малко и се движи редовно", за да ги мотивират, засега не дават задоволителни резултати. Проблемът във втората част на изречението може лесно да се разбере. Всеки, който някога е опитвал джогинг, изкачване на стълби или дори движение по алеите на парка, знае за трудностите и яда, които го обземат при това, а накрая тези опити често завършват с отчаяние и отказ.

Някои резултати от по-нови изследвания показват капаните, които превръщат в мъчение дори това „... яж по-малко” за и без това силно дискриминираните възрастни, деца и юноши.

„Малко повече контрол ..."

Трябва ли хората със затлъстяване от всички възрасти просто повече да се „вземат в ръце”? Дали наистина са твърде контролирани? Факт е, че според собствените им данни от анкетите, както възрастните, така и децата/юношите, сами се контролират твърде много,  като така се различават значително от другите групи по тегло: възрастни: F(5,798)=3,48, p<0,01, r|2<0,07; деца/юноши: F(8,1889)=94,34, p<0,01, η2=0,29.

Но какво означава контрол върху приема на храна? От тренировките ни е известно, че въздържанието от мисълта за "розовия слон", за който не бива да мислим в продължение на поне 30 секунди, е доста трудно да бъде последвано. В най-добрия случай успяваме да мислим за лилав слон или за розов заек. Точните причини са ясни на базата на неврологичните изследвания:

На първо място, нито компютърът, нито неговият образец, нашият мозък, не може да „не мисли за ...” без да извика това съдържание. Когнитивният контрол на поведението при хранене на хората със затлъстяване и при лицата с нарушения в храненето обаче се характеризират на първо място с прекомерно много мисловни занимания относно НЕ ядене.

На основата на „Theory of Ironic Pro-cesses of Mental Control" (Wegner 1989, 1994) Щрьобе [Stroebe] (2002) успява да докаже в експерименталното си проучване, че този вид контрол води до парадоксален ефект, т.е. до загуба на контрол, не само по физиологични причини, но и на базата на когнитивни процеси.

Възможно е единствено временно потискане на мислите. Това се случва с т. нар. "операционен процес", млад според историята на човечеството процес, който изисква много памет. Ако чрез отклоняване на вниманието, умора, стрес и др. паметта е запълнена, потискането не може да се задържи. След това настъпва втори процес, наречен "Мониторинг процес", който търси потиснати съдържания и ги извиква в съзнанието по-силно отпреди. Това означава, че негативното фиксиране върху съдържанието води до увеличаване тяхното наличие, което излиза от контрол по други причини, които ще бъдат показани по-долу. Краткосрочните диети са изключения, при които почти винаги се отслабва. Между другото това се постига поради факта, че се концентрираме не върху патогенното потискане, а върху това, което трябва и е разрешено да се яде – като част от диетата.

Затлъстяването – това е пристрастяване към преяждане, от което човек не може да се отърве

До преди няколко години беше много спорно да се говори за зависимост във връзка с прекомерно хранене. Опитът на лекарите и клиничните интервюта с около 1000 възрастни със затлъстяване показват, че за диагнозата зависимост са необходими минимум три критерия (най-често развитие на толеранс, загуба на контрол, продължаване на потреблението – в случая на прекомерното хранене) от международната схема на диагнозата ICD-10 или на DSM-IV. При около 75% от 160 деца/юноши между 8-18 години (група пациенти – потенциални клиенти), които интервюирахме сами или техните родители, се установи подобна картина. Въпреки това възниква въпросът дали прекаленото преяждане е "истинско" пристрастяване. Възрастни с болестно наднормено тегло и тези от групата с BMI 35-40 (N = 30 души, съпоставени по възраст и пол), не се различават в сравнителното изследване с адаптирани към съответната субстанция, но иначе еднакви анкети, по възприетата интензивност на потребността от прекомерен прием на храна от онези, които страдат от алкохолна или никотинова зависимост, патологична склонност към хазарт или спорт. Но те се отличават значително (F(2/99)=18,62, p<0,001, η2=0,44) от спортуващите за хоби и групата на BMI 30—35. Проучванията, които проведохме сред 6 600 възрастни и 4 483 деца, показват още, че размерът на пристрастяването отличава изключително много и по субстанции групите по BMI (възрастни: (F(5/ 1868)=156,18; p<0,01; ^2=0,30) и по процент (деца/юноши: F(8/4428)=41,85, p<0,01, η2=0,07).

Тази пристрастеност към преяждане също е ключов фактор за повишаване и намаляване на теглото, както след хирургически интервенции, така и при консервативни болнични и извънболнични програми за намаляване на теглото при възрастни и деца/юноши. Един пример от посочените по-горе изследвания може да поясни това. Успелите да намалят теглото си (ученици между 10 и 14 г., N = 55) променят значително своите стойности на пристрастяването за период от три седмици (F (1,19) = 6,23, р <0,05, η2 = 0,25), докато не-успелите имат приблизително същите стойности, както и преди проучването. В последно време тези изследвания, проведени с помощта на паралелни въпросници, се подкрепят от неврофизиологичните проучвания. Хората с наднормено тегло имат подобен недостиг на допаминови рецептори, като например зависимите от хероин и алкохол (Wang 2004 г.). В едно неотдавнашно проучване тази зависимост е представена още по-изразително. Поведението на пристрастяване е представено във връзка не само с невротрансмитери като допамин, но е показано и, че очевидно и инсулинът играе решаваща роля при свързано със затлъстяването непреодолимо желание за хранене (Mangge 2010 г.). Драмата на затлъстяването може временно да бъде обобщена така, че именно децата се намират в безнадеждна ситуация – в общество, богато на излишък от реклама на неподходящи храни.

Мечтата за тяло на модел – клинични и предклинични нарушения в храненето

Като съпътстващо заболяване възрастните с наднормено тегло имат значително повече нарушения в режима на хранене, отколкото тези с нормално тегло. Binge Eating Disorder (BED)се явява при около 30%, булимия – при 7% от възрастните с болестно затлъстяване (Hilbert и Szaja 2007 г.).

Затлъстелите деца/юноши (N = 1 758) показват значителни и съществени процентни различия (F (8,1756) = 112,96, р <0,01, η2 = 0,34) в предклиничните хранителни разстройства. Техните силно повишени стойности в под-скалите „булимийно пробно поведение” (повръщане без предварителна склонност към преяждане, но при субективно твърде голяма консумация на хранителни стоки, например „непозволено парче шоколад”) и „свръхзагриженост за фигурата и външния вид” са свързани с предпочитание към диети, с последващи йо-йо-ефекти. Често възрастните споделят, че това – при съответната генетична предразположеност – е основополагащият камък за затлъстяването.

Тези факти не трябва да се разглеждат отделно от настоящия слаб идеал за красота. Деца и юноши с всякакво тегло (N = 4 537) – анкетирани със скала за силуета на тялото – са единодушни за едно (разликите между процентите не са значими): Идеалът и най-хубавата/ият е елегантната/ният, а най-грозната/ният са дебелата/ият (средните стойности са изчислени за момичета и момчета, но момичетата имат дори още по-тънък идеал и образ за „най-красивата”).

Обобщение и бъдещи перспективи

Предвид останалите успехи в отслабването новата парадигма гласи "Здраве във всякакъв размер" (Милър и Яков 2001 г.), което значително облекчава, но не заобикаля необходимостта от промени в начина на живот. Полезна и необходима подкрепа по тежкия път на хората със затлъстяване са точната диагностика и психотерапията на пристрастяването и на хранителните разстройства, както и строгият контрол на храненето. Нарушеното самочувствие на хората със затлъстяване и тренингът на тяхната самоувереност не допринасят за и без това трудното намаляване на теглото или промяна в стила на живот, а за повишаване на качеството на живот, което според СЗО е важна част от "Здравето" (във всякакъв размер). Обикновено това е трудно да се приеме, разбере, "проумее", тъй като затлъстелите хора често са безпомощни, претоварени, критикувани от заобикалящите ги и се нуждаят не само от добре обучени специалисти по здравна комуникация (2010 Weghuber и др.). Зад собствените им отново и отново натрапващи се мисли - "Вие би трябвало просто само ... да ядете малко по-малко и да правите малко повече... " - често изчезва съзнанието за драмата на тези изложени на подигравки хора, а при децата – на техните родители, които случайно спадат към групите в неравностойно положение.

Още повече в общество на свръхконсумация и недостатъчна двигателна активност следва да се изисква от всички тежестта на наднорменото тегло да не се поставя само върху раменете на засегнатите или на техните лекуващи лекари, психолози, експерти по хранене и спорт. Необходими са превантивни мерки на национално и глобално ниво, които да започнат колкото е възможно по-рано (по време на или преди бременността). "Фундаменталният парадокс" на разделната превенция на хранителните нарушения и затлъстяването трябва да бъде отстранен със специфични превантивни мерки, защото – особено ако те протичат кампанийно в училищата – всяко послание за дадено нарушение противодейства на другото.

Литература при авторите

Автори:

Ardelt-Gattinger E^{2, 4}, Meindl M⁴, Dämon S^{2, 3}, Ring-Dimitriou S^{2, 5}, Thun-Hohenstein L², Miller K^{2, 4}, Weghuber D^{1, 2 1} Universitätsklinik für деца- und Jugendheilkunde, Paracelsus Medizinische Privatuniversität Salzburg, ² Obesity Academy Austria, ³ SIPCAN save your life -Initiative für ein gesundes Leben, ⁴ Chirurgie, Krankenhaus Hallein, und Institut für Psychologie, Universität Salzburg, ⁵ Interfakultärer Fachbereich für Sport- und Bewegungswissenschaft, Universität Salzburg