Днес не съществува съмнение, че еректилната дисфункция (ЕД) има връзка с всички съществени съдови рискови фактори.
Докато за тази зависимост съществуват достатъчно доказателства, то значението на ЕД като предиктивен маркер за последващи сърдечно- и мозъчно-съдови инциденти все още следва да се разглежда само като хипотеза. Причината е, че засега съществува само едно-единствено проучване от Холандия, в което проспективно са отчитани действителни инциденти при доказана ЕД.
Ето защо целта на настоящата разработка е нарушенията на потентността да се проследят проспективно като рисков фактор за сърдечни или мозъчно-съдови инциденти. При изследване на здрави лица във Виена през 2001 г. заедно с детайлното общо изследване е проведено класифициране на ЕД с помощта на IIEF-въпросник. До 2008 г. са обхванати и оценени всички болнични престои и диагнози вследствие от сърдечно- или мозъчно-съдови инциденти. За период от 6,5 години са оценени общо 2506 мъже без сърдечно-съдова предистория. Средата им възраст е 45 г. (20–91a), средният сбор по IIEF-5 е 21 (1–25). При изходното изследване 65% нямат ЕД (IIEF>22), 25% имат лека ЕД, а 10% - ЕД от висока степен (IIEF<16). Регистрирани са общо 58 инцидента (2,3%), от които 42 случая на миокарден инфаркт или новопоявило се ССЗ, и 16 случая на инсулт. Докато при мъжете с ЕД инцидентите са с 50% повече (2,0% спрямо 3,0%), отколкото при участниците без ЕД (IIEF>22), то в различните възрасти тази разлика не е значима (фиг.). Най-силните независими рискови предсказващи показатели за сърдечен или мозъчен инцидент са възрастта, хипертонията и захарният диабет (табл.). Следователно, в този анализ наличието на леко или по-високостепенно нарушение на потентността е предизвикано от напредналата възраст и съпътстващите заболявания и е свързано с честотата на инцидентите. За разлика от холандското проучване, в което ЕД се е асоциирала с наличен инцидент, независимо от възрастта, захарния диабет и хипертонията; то от наличните данни ЕД не може да се идентифицира като показател за сърдечно-съдови инциденти, независещ от възрастта. Ние бихме искали да повторим изследванията си след 3–4 години, по-специално при мъжете над 50 г., за да можем след това да проверим евентуалния погрешно отрицателен резултат, породен от относително малкия брой на инцидентите.
|
Предсказващи показатели |
|||
|
|
HR |
95% Cl |
p |
|
ЕД (IIEF<22) |
1,2 |
0,92-1,56 |
0,48 |
|
Възраст |
1,6 |
1,2-1,8 |
0,01 |
|
Хипертония |
1,88 |
1,12-3,15 |
0,01 |
|
Захарен диабет |
2,66 |
1,21-5,85 |
0,01 |
|
BMI |
1,02 |
0,95-1,09 |
0,65 |
|
Холестерол |
0,9 |
0,82-1,02 |
0,26 |
Табл.: Най-силните независими предсказващи показатели за сърдечен или мозъчен инцидент са календарна възраст, артериална хипертония и захарен диабет
Автор:
Д-р Антон Понхолцер, Отделение по урология и андрология, Болница на милосърдните братя Виена и доц. д-р Щефан Мадерсбахер, Отделение по урология и андрология, Болница Донаушпитал
| < Предишна | Следваща > |
|---|
