Етиология
Заразните молуски се причиняват от Molluscum contagiosum virus (MCV) – най-големият ДНК вариолен вирус. Има 4 подтипа: MCV 1, 2,3 и 4. В много здрави хора той колонизира епидермиса и инфундибулума на космения фоликул.
Предаване
Осъществява се чрез кожен контакт.
Класификация според рисковите групи
- При деца молуските се появяват предимно по откритите части на тялото и крайниците. Има относително нисък риск за предаване на инфекцията от дете на дете. Молуските изчезват спонтанно. Обикновено се причиняват от MCV-1.
- При сексуално активни възрастни молуски се появяват в гениталната област, бедрата, долната част на корема, аксилите, конюнктивите. Инфекцията се предава чрез кожен или сексуален контакт и изчезва спонтанно.
- При болни от СПИН молуските се появяват предимно по лицето и се разпространяват при бръснене. Ако не се третират те нарастват. Обикновено инфекцията се причинява от MCV-2.При използване на HAART (highly active anti retroviral therapy – агресивна терапия, потискаща репликацията на вируса на СПИН)молуските обикновено изчезват.
Запишете час при мамолог от Breast Unit ВМА София!
Продължителност на лезиите
При имунокомпетентни индивиди молуските се задържат до 6 месеца, след което търпят спонтанна регресия. При имунокомпроментирани индивиди (носители на вируса на СПИН) без HAART, молуските съществуват и се разпространяват дори след агресивна локална терапия.
Кожни симптоми
Обикновено няма. Може да има болка след вторична инфекция.
Кожни лезии
Молуските могат да бъдат във вид на папули с размер 1-2 мм или нодули с размер 5-10 мм. Те са перлено бели или с цвета на кожата. По форма могат да бъдат кръгли, овални, полусферични. Лезиите могат да бъдат изолирани единични, разпръснати множествени или сливащите си плаки, образуващи мозайка. Повечето големи молуски имат централно кератотично ядро, което изглежда като вдлъбнатина в центъра на лезията.То съдържа бяла, восъчна, подобна на извара материя, която при лек натиск върху лезията може да излезе. Наблюдава се най-добре при охлаждане с течен азот. Често срещано е автозаразяването, особено когато молуските се групират в областта на аксилата (подмишница). Молуските, които търпят спонтанна регресия (обратно развитие) имат еритематозно хало (зачервяване около лезията - израз на имунния отговор на организма спрямо вирусните антигени). При индивиди с по-тъмна кожа може да се появи значителна хиперпигментация след лечение или обратно развитие на лезията.
Дерматохистопатология
В цитоплазмата на кератиноцитите са включени множество малки еозинофилни, а по-късно и базофилни телца (молускумни телца или телца на Хендерсън-Патерсън), които съдържат вирусни частици. Вирусните частици се уголемяват и притискат ядрата, като ги изместват към периферията на кератиноцитите.
Диференциална диагноза (ДД)
Множествени малки молуски – прави се ДД със следните заболявания: плоски брадавици, полови брадавици, сирингома (доброкачествено образувание, произхождащо от каналите на потните жлези, често локализирано в областта на клепачите), хиперплазия на мастните жлези.
Големи единични молуски – прави се ДД със следните заболявания: кератоакантома (доброкачествен тумор, който по структура прилича на плоскоклетъчен карцином), сквамозно-клетъчен карцином, базално-клетъчен карцином, епидермална киста.
Множествени молуски по лицето при болни от СПИН – прави се ДД със следните заболявания: дисеминирани инвазивни гъбични инфекции (криптококоза, хистоплазмоза, кокцидиоидомикозата (болест на Вернике - представлява системно микотично заболяване което засяга белите дробове, кожата, костите, ставите, вътрешните органи и обвивките на мозъка).
Диагноза
Поставя се въз основа на клиничната картина, хистологичното изследване или директната имунофлуоресценция, показващи наличието на молускумни телца.
Лечение
• При имунокомпетентни деца (с нормално функционираща имунна система) и сексуално активни възрастни, молуските изчезват спонтанно в рамките на 6-12 месеца. Не е необходима агресивна терапия.
• За локална терапия вкъщи се прилага локален имуномодулатор– 5% imiquimod крем (Aldara крем) – прилага се 3 пъти седмично в продължение на 1-3 месеца.
• Кюретаж (остъргване) – прилага се при малки лезии
• Криотерапия (лечение чрез замразяване, при което се цели отстраняване на засегнатата тъкан) – засегнатият участък се третира 10-15 секунди с течен азот
• Електрокоагулация (метод, при който вследствие концентрацията на електрическа енергия върху малка площ се развива висока температура, която предизвиква коагулация или некроза на съответната тъкан). Прилага се при многобройни големи лезии, особено при имунокомпроментирани индивиди. При този вид терапия е необходимо използването на локален анестетик – Lidocaine(EMLA 5% крем).
• Лазертерапия (метод, при който се изпраща висококонцентриран светлинен лъч към съответния кожен участък, при което се отстранява засегнатата тъкан).
Гергана Петрова - студентка по медицина в МУ Плевен
Литература
1. Wolff K., Johnson R. A., Suurmond D. Epidemiology, etiology, history, physical examination of Molluscum contagiosum. Fitzpatrick’s Color Atlas and Synopsis of Clinical Dermatology 5th ed., 2005; 762-765.
2. James W.D., Berger T.G., Elston D.M Dermatohistopathology, diagnosis and treatment of Molluscum contagiosum. Andrews’ Diseases of The Skin – Clinical Dermatology 10th ed., 2006; 394-397.
3. Scolaro MJ, et al. Electron beam therapy for AIDS-related molluscum contagiosum lesions. Radiology, 1999; 210:479.
| < Предишна | Следваща > |
|---|
