Рак на стомаха - клинична картина и диагностика

Печат

Рак на стомаха лечение, карцином на стомаха лечение, болести на червата, рак на корема, тумор на стомаха

Клиничната картина на стомашния рак е неспецифична и физикалната находка дълго време е негативна, което е основната причина за късното диагностициране на заболяването.


Ранни симптоми: немотивиран астено-адинамичен синдром, намаление до пълна загуба на апетит, упорит стомашен дискомфорт и др.
 

Късни (манифестни) симтоми: епигастрална болка, тежест след нахранване, повръщане (вкл. хематемеза), дисфагия, редукция на телесна маса; регургитации с дъх на млечни продукти, анемия и др.

 
Паранеопластичните синдроми като мигриращият тромбофлебит на Trousseau, acanthosis nigricans и периферна невропатия са редки.
 

Диагностика. Стадираща диагностика
Основен и задължителен метод за поставяне на диагнозата при рак на стомаха е горната гастроитестинална ендоскопия с множествена биопсия и хистологично изследване. Тя осигурява важни данни като: локализация на лезията, хистологичен вид, степен на диференциация, тип по Borrmann и Lauren. При случаите със сублигавично растящ карцином (най-често тип linitis plastica), при които и повторната ендоскопия с биопсия е отрицателна, може да се използва полипозиционно рентгеново изследване с двоен контраст и с динамично и фармакодинамично скопично проследяване на стомашния пасаж.
 

Съвременни варианти на ендоскопското изследване с много висока диагностична стойност са увеличителната ендоскопия с висока разделителна способност (magnification and high resolution endoscopy), която позволява разграничаване на обекти с размери от 10 до 71 рт и хромоендоскопията (chromoendoscopy), при която на базата на различната абсорбционна способност на различните клетъчни видове към багрила, се описват няколко типа строеж на стомашната мукоза, всеки от които корелира с наличието на интестинална метаплазия и дисплазия.
 

Стадиращата диагностика цели подобряване на оценката в предлечебния стадий на болестта (определяне категориите Т, N и М). Допринася за сформирането на пациентите в групи, подходящи за съответния вид лечение и намалява броя на некуративните лапаротомии. Тя представлява комплекс от изследвания, включващ физикален преглед, хематологични, биохимични изследвания, туморни биомаркери (СА 72-4, СЕА), рентгенография на бял дроб (като част от рутинния предоперативен скрининг) и допълнителни ендоскопски, образни и инвазивни методи, комбинацията от които повишава вероятността за точно стадиране.
 

Ендоскопска ултрасонография - понастоящем е стандарт при подхода за определяне на Т-стадия (високо ниво на чувствителност и специфичност) и има високо ниво на достоверност при определяне на N-стадия (предимно за перитуморните лимфни възли);
 

Компютърна томография и ядреномагнитен резонанс - отличават се с високо ниво на чувствителност при уточняване на М - категорията. Съвременните мултидетекторни компютърни томографи и фазов ядреномагнитен резонанс, осигуряващи по - тънки срезове за по-кратко време имат висока информативна стойност както за Т, така и за N - стадия;

Ултразвуково изследване - достъпен и икономически ефективен метод с отношение най-вече към определяне на М-стадия;

Диагностична лапароскопия, лапароскопска ехография и перитонеален лаваж - общата им диагностична стойност достига точност от 92%, включително за Т, N и М стадиите. На практика методът единствен дава възможност да се установи и потвърди хистологично наличието на перитонеални метастази. Лапароскопията все още не се приема за рутинно приложение, защото от една страна е по-полезна при авансиралите случаи, когато може да предотврати една нелечебна лапаротомия и не е толкова необходима при ранните стадии на болестта. В контекста на мултимодалния подход към стомашния карцином пациентите, суспектни за Т4, N3 или М1, са показани за извършването на диагностична лапароскопия. Целесъобразно е методът да се прилага след извършването на ендоскопска ехография, при подозиране на ТЗ-Т4 тумор, когато вероятността от наличието на перитонеални метастази е голяма. Лапароскопската ехография уточнява допълнително Т-стадия, чрез откриването на чернодробни метастази <1 см. и на нерезектабилни лимфни метастази. Положителните резултати при изследването на перитонеална течност (перитонеален лаваж) при диагностичната лапароскопия определят напредналия стадий на заболяването. Засега изследването (включително и изследването на перитонеална течност при конвеционална операция) не се асоциира с категориите на TNM системата.

Други диагностични методи:

• FDG-PET (позитронна емисионна томография с използване на радиофармацевтик - флуородезоксиглюкоза) е метод с 98- 100% чувствителност и 89% специфичност. PET очертава тъканите с повишен глюкозен метаболизъм (каквито са неопластичните), но не осигурява добро анатомично представяне, поради което е подходящо да се комбинира с компютърна аксиална томография. Основно дава информация за категорията М.

• генетични прогностични маркери и имуноцитологично изследване на абдоминален аспират- обикновено са част от научноизследователски програми в специализирани центрове и не се прилагат рутинно в клиничната практика.


Източник на информация:

Алгоритми за лечение на онкологични заболявания - София 2009